Георги Бърдаров - Аз още броя дните

Чукнаха се, отпиха от уискито. Беше истинско.

„Добре де — обади се Давор, — защо да ти даваме стоката на теб, като можем и сами да си я пласираме и тогава ще прибираме сто процента?“

Каро се изсмя.

„Щото, брато, ако се появиш на черния пазар със стока, няма да дочакаш и залеза. Тук всяко място е строго разпределено вече. А също и защото печелите и моята протекция. Каквото и да ви се случи, печелите моята протекция. Каква хубава дума — протекция . А освен това, каквото и да ти потрябва, брато, каквото и да ти потрябва някога, мога да ти го осигуря.“

Давор прокара пръсти през гъстата си коса, Айда нямаше представа какво му се бе налагало да прави през тази година и половина, за да има какво да ядат.

— Айда, трябва да се стегнеш — изправи се той на леглото зад нея. — Няма да те моля, няма да ти обяснявам нищо, ще ти кажа само едно: трябва да се стегнеш. Не те питам какво можеш или не можеш. Просто трябва да го направиш.

— Няма да мога — продължаваше да изтънява гласът ѝ.

— А аз няма да остана тук! — отсече той. — След всичко, което преживяхме, след всичко, което направих!

Давор се изправи рязко. Отиде до прозореца, погледна в тъмнината навън и избухна. Вече не можеше да се контролира.

— Ти знаеш ли какво съм направил, за да бъдем заедно? Знаеш ли от какво съм се отказал? Плюх на всичко, в което съм вярвал. Нямаш идея, Айда. Обичал съм те повече от всичко. Продадох се на дявола, за да бъда с теб, а сега ти ми излизаш с това, че не можеш да тръгнеш. Знаеш ли какво е да мародерстваш от близки и непознати, да пребъркваш джобовете на простреляните, преди да си видял дали още дишат! Да лежиш в мръсните локви между труповете, докато спре стрелбата, а после да прибираш от тях каквото може да се продаде. Да гледаш смъртта в очите всеки божи ден и да се надцаквате кой кого. Да влизаш в домовете на хората и да отнемаш късчета от живота, от спомените им, само и само да оцелееш, да сложиш нещо на масата. Знаеш ли какво е да си затваряш очите, когато пред теб убиват деца, гаврят се със старци, изнасилват жени? Да слугуваш на бандити. Да си до шията в лайна. И всичко това, за да бъда с теб!

Цапаха си ръцете със Златко, цапаха си и душите. Излизаха сутрин рано и обикаляха града. Започнаха от добре познатите им места, където смятаха, че могат да намерят стока, без да се забъркват в неприятности. Придвижваха се с жигулката на Златко. Почнаха от къщи и апартаменти, за които очакваха да са празни. Мародерстваха. Няколко пъти през тази година и половина се разминаваха на косъм от падащите снаряди, ангелите ли ги пазеха, дяволите ли… Влизаха в живота на хора, някои от които отдавна разстреляни, други избягали и зарязали всичко, но с надеждата да се върнат един ден и да го намерят там. Гледаха да не взимат най-ценните им неща — залагаха повече на електроуреди, някъде на оставена зимнина, одеяла, дрехи. Тъпчеха всичко това в жигулката и право при Каро. Обикаляха с часове и носеха много стока. Каро им даваше процента, както се бяха договорили. Всъщност той бе честен посвоему, имаше си някаква своя представа за честта. Можеше да разстреля човек, без да му мигне окото, само задето е пресякъл улицата пред него, но си им даваше неизменно техните трийсет процента. В началото Давор оставяше всичко на Айда и тя се грижеше за храната на двете семейства. Но после започна да заделя малко пари: криеше ги в един вълнен чорап и ги оставяше на съхранение при Златко. Постепенно пачката започна да се увеличава. Още тогава в него се беше родил планът . А за плана му трябваха пари. Много пари.

В един момент обаче онези изоставени къщи свършиха. Тогава започнаха да тършуват и в домовете на свои роднини, за които също знаеха, че са избягали. Мародерстваха собствените си роднини. Война е! Нямаш избор. Оцеляваш. Но и тези домове свършиха, а нуждата от пари ги притискаше. И тогава преминаха към другите .

Случи се през есента, когато валеше почти непрестанно и влагата се просмукваше отвсякъде. Но така беше по-добре, тъй като тогава снайперистите по-трудно се прицелваха. Някога Давор обичаше дъжда, но това беше някога, преди светът да замре. Решиха да почнат от центъра, може би защото всички на черния пазар мародерстваха в крайните квартали, като смятаха, че там ще е по-лесно. Но според Давор и Златко в центъра живееха предимно възрастни хора и там плячката щеше да е по-лесна. Започнаха първо с мазетата, но там намираха твърде малко неща.

И тогава преминаха към апартаментите.