Георги Бърдаров - Аз още броя дните

Някъде съвсем близо хлопна входна врата. В миговете на затишие всеки шум е едновременно надежда, заплаха, живот или смърт.

Но и този път не беше тяхната врата.

ИНТЕРВЮ

Училищен физкултурен салон. Прясно изциклен, лакиран и лъснат жълтеникав под, в който се отразява пролетното слънце, пусти трибуни, два баскетболни коша, високи витражни прозорци, паяжини по ъглите, усещане за безкрайност, за самота.

— Име?

— Владан. Владан Томич.

— Години?

— Трийсет и пет.

— Откъде си, Владан?

— От Белград.

— И как се озова в Сараево по време на войната?

— (След дълго и мъчително мълчание.) Като доброволец.

— Писал си се доброволец? Доброволно си дошъл да воюваш? Да убиваш?

— Да. (Свежда глава надолу и се заглежда в грубите си зимни обувки.)

— Защо?

— Ами, заради децата ни. (Главата се свежда още по-надолу.)

— Моля?

— Ами, направихме го заради децата ни, да не се налага те да воюват някога.

— Извинявай, но по-голяма глупост не сме чували. Как това, че ще убиваш невинни беззащитни хора, ще осигури по-спокойно бъдеще на децата ти?

— Така ни казваха тогава. Имаше големи агитационни плакати по улиците на Белград. Телевизията и вестниците бълваха новини за сръбщината, за православието, за това как убиват и колят сърби в Хърватска и Босна.

— И вие се вързахте?

— Ами, Слободан Милошевич… Не минаваше ден, без да пуснат някаква пропагандна реч с него. Беше толкова убедителен. Да, вързахме се.

— Защо винаги отговаряш в множествено число? Ние питаме конкретно теб.

— Ами, защото тръгнахме много, само от нашия блок бяхме Саша, Мицу, Дража, Звоно…

— И какво? Това те прави по-малко виновен ли? Като разделиш вината на всички, по-малко ли ви тежи на съвестта?

— Не-е-е… (Объркано заекване.) Исках само да кажа за пропагандата… силна беше. Много се вързахме, а и бяхме толкова млади, наивни, вярвахме…

— В какво вярвахте?

— Във Велика Сърбия, в това, че сме повече от другите, в славната ни история, в княз Лазар, в битката при Косово поле, в Сърбия като естествен лидер на всички славяни и защитник на вярата.

— И това ви даваше право да убивате?

— Нас също ни убиваха.

— Къде? Горе на хълмовете? Стреляха по вас от града ли?

— Да, стреляха… понякога.

— Знаеш ли колко са убитите в Сараево по време на обсадата?

(Дълго мълчание.)

— Единайсет хиляди петстотин четиридесет и един са убитите, от тях хиляда и шестстотин деца. Колко загинаха от вас?

— Беше война, някъде колеха сърби, нали така?

— Да, така е, те също нямат оправдание. Всички, които убиваха и колеха, независимо от религия и етнос, нямат оправдание, но сега говорим с теб. Ти все пак си интелигентен човек, завършил си история, преподаваш.

— Археология.

— Археология. И лично теб как те излъгаха?

— Не знам. (Провлачено, объркано.) Да, вярвахме във Велика Сърбия, вярвахме, че го правим за нашите деца, а и искахме да бъдем герои, да помиришем барут, въобще не си представяхме какво е това война. Представата ни за нея бе по-скоро романтична, от филмите, от кинопрегледите, от книгите.

— Кога дойде в Сараево?

— Есента на деветдесет и втора година.

— А преди това?

— Два месеца обучение в лагер в Източна Сърбия.

— Беше ли идвал преди това в Сараево?

— Да, два пъти, като студент на практика. Босна е пълна със старини, истински рай за археолозите, особено край Мостар.

— Колко време остана този път тук?

— Близо година.

— Сменяхте ли локацията?

— Не, през цялото време бяхме горе на Гръбавица, в бившия пионерски лагер — бяха го пригодили.

— Две години е много време.

— Да.

— Какво точно правехте?

— Ами, дежуряхме, по шест часа дежурство. Стреляхме от окопите.

— От Гръбавица има хубав изглед към града.

— Да, така е, затова бяхме много хора, трябваше да ги държим тия в града под непрекъснат обстрел и напрежение.

— Каква беше целта?

— Крайната ли?

— Да.

— Не знам, да спечелим войната.

— И как щяхте да я спечелите? Като избиете гражданите на Сараево?

— Не знам, просто изпълнявахме своя дълг тук и чакахме победата.

— Как избирахте кога и по кого да стреляте?

— На всеки отряд имаше командващ, разпределяше ни на участъци и периодично даваше заповед за стрелба по големи групи хора, по движещи се цели, по сгради и стратегически обекти.