Том Брадби - Господарят на дъжда

Ако беше вярно, че комисарят никога не е трезвен, тази вечер той добре се прикриваше. Говореше загрижено и с разбиране, потупа двамата с Капризи по раменете и се поинтересува как е Чен. След това продължи обсъждането на боксовия мач между Демпси и Карпантие в Джърси Сити отпреди пет години, което явно беше досегашната им тема — сякаш не забелязваше, че Капризи не е в настроение. Говореше меко, с лек акцент, издаващ ирландския му произход. Не си спомняше Фийлд от срещата им по-предишната вечер.

Комисарят нервно размести писалката си и няколкото документа върху бюрото и измънка:

— Да.

— Това е пряко нападение срещу едни от най-талантливите ни служители — подчерта Маклауд.

— И преди са ги нападали — измърмори комисарят. — Момчетата ти се проявиха мъжки, разбира се…

— При един грабеж, но тогава беше различно. Сега е било подготвено. Имало е засада.

Вратата се отвори и Грейнджър влезе. Приближи се и седна до Фийлд. Докосна рамото му съчувствено и каза:

— Извинете ме за закъснението.

— Добър вечер, Патрик — топло го поздрави комисарят, сякаш виждаше любимия си син.

Фийлд забеляза, че и Маклауд, и Капризи отбягват погледа на Грейнджър.

Началникът на Специалния отдел разхлаби вратовръзката си, разкопча горното копче на ризата си и изпъна крака. Носеше елегантен тъмен костюм с жилетка и от джобчето му се подаваше верижка на златен часовник.

— Какво е положението, Капризи — обърна се комисарят към американеца. — Ти ръководеше операцията.

Капризи се наведе напред, облегна лактите си върху масата и погледна Маклауд и Фийлд.

— Чен е добре. Закарахме го в болница „Сейнт Мери“.

— Имах предвид мнението ти за събитията от следобеда.

Грейнджър запали цигара. Подаде сребърната си табакера единствено на Фийлд, след това стана и си взе пепелник.

— Очакваха ни. Машините бяха още топли. Изпразнили са фабриката набързо.

— Знаели са, че ще отидете?

— Да.

Настъпи продължително мълчание: единственият шум идваше от Грейнджър, който силно дърпаше от цигарата и изпускаше дима към тавана.

Комисарят изглеждаше като хипнотизиран.

Маклауд се наведе напред. Беше се поуспокоил.

— Въпросът е с какво сме привлекли такова внимание — отбеляза. — Дали е разследването на убийството, или с бележника, който ни насочи към фабриката. Освен това кой е знаел, че се каните да отидете? — обърна се към Фийлд: — Казал ли си на някого?

Младежът поклати глава.

— След като излезе от Криминалния, направо към фабриката ли тръгна?

— Не, отбих се за кратко при господин Грейнджър, но…

— Не ми спомена, че отиват във фабриката, иначе щях да го предупредя да внимават.

Грейнджър се огледа важно, сякаш ги упрекваше за наивността им.

Маклауд и Капризи се втренчиха във Фийлд, като че ли го подканваха да опровергае шефа си, но той мълчеше, стиснал здраво зъби. Спомни си, че беше казал за фабриката и на Наташа, и се опита да си припомни точните си думи. Не му се вярваше, че е възможно тя да злоупотреби с доверието му.

— Значи тук никой не е знаел, че се каните да отидете, така ли? — обобщи комисарят.

— Аз знаех — отвърна Маклауд. — Капризи също. Никой друг.

Отново настъпи мълчание. Грейнджър смачка фаса си, бутна пепелника в средата на масата и отбеляза:

— Чен също е знаел.

— Не би казал на никого — възрази американецът. — Не би допуснал такава грешка.

— Откъде си толкова убеден?

Капризи го изгледа мрачно. Грейнджър изместваше темата към един спорен проблем в управлението — лоялността на детективите китайци. Фийлд ясно виждаше, че това вбесява колегите му от отсрещната страна на масата. След като се замисли, той също изпита гняв. Чен бе добър полицай и едва не се беше простил с живота.

Комисарят прокара ръка по темето си и приглади малкото си останали косми. Фийлд погледна Маклауд в очите и изведнъж му се стори жизненоважно този човек да стане новият комисар.

— Следващият въпрос е какво ще предприемем — рече Маклауд; погледна първо комисаря, после Грейнджър. — Този човек не е просто гангстер. Той е убил едно момиче в района под наша юрисдикция или прикрива истинския убиец. Наредил е екзекуцията на напълно невинния портиер на кооперацията, а сега организира нападение срещу хората ни. И всичко това само за три дни.

Комисарят кимна неубедено.

— Трябва да му дадем урок. Това не може да продължава.

Отново се умълчаха. Грейнджър запали нова цигара.

Фийлд погледна отражението си върху масата.