Том Брадби - Господарят на дъжда

— Какво предлагаш? — попита Грейнджър.

— Трябва да намерим улики — заяви Маклауд. — Ще го направим по класическия начин. Организираме разследване, намираме улики, подлъгваме го в нашата част на града и го арестуваме.

— На теория е много лесно.

— Вече имаме напредък, но мисля, че трябва официално да си поставим за цел разобличаването му.

Фийлд вдигна глава. Маклауд отново го гледаше, после пак се обърна към Грейнджър:

— Трябва да установим строг контрол върху информацията. Не искам да има повече изтичане.

Комисарят премяташе писалката си върху обратната страна на дланта си, както Фийлд бе правил в училище — прехвърляш я и едновременно с това се опитваш да я хванеш.

— Какво ще кажат в Градския съвет? — попита Грейнджър. — Не съм убеден, че ще са съгласни на такава война.

Комисарят не отговори; продължи да премята писалката си, докато най-после успя да я хване.

След срещата Фийлд последва Грейнджър. Минаха по стълбите, а Капризи и Маклауд взеха асансьора.

На етажа на Специалния отдел бе тъмно и Грейнджър запали лампа едва когато влезе в кабинета си. Затръшна вратата толкова силно, че стените се разтресоха.

— Сигурно се чудиш защо излъгах за тази вечер — каза той, след като запали първо цигарата на Фийлд, после своята. — Мамка му.

Младият детектив нищо не отговори.

— Маклауд се опитва да ни прецака. Да ни представи в лоша светлина пред комисаря. — Началникът хвърли цигарата си в кошчето. — Не е успял да те настрои срещу мен, нали?

— Разбира се, че не.

Грейнджър погледна часовника си.

— Майка му стара! Каролайн ще ме убие. — Двамата с Фийлд излязоха и той заключи вратата си. — Хайде, утре ще говорим.

Младежът отиде при бюрото си и седна; Грейнджър се качи в асансьора и дръпна решетката.

Тъмнината действаше успокоително на Фийлд. Дъждовните капки още барабаняха по прозорците, сякаш някой скитник искаше да влезе. Той си спомни как навремето стоеше у дома в Йоркшир и гледаше осеяното с локви дворче. Тогава дъждът го изнервяше; беше безмилостен и сякаш ожесточен. Фийлд потърка слепоочията и очите си, опита се да се отпусне. Виеше му се свят.

Изведнъж усети, че зад него има някой. Рязко се извъртя, запали лампата и посегна за револвера си.

— Капризи. Изкара ми ан…

— Тихо.

Маклауд стоеше зад американеца.

— Казал си му за фабриката. Нали Капризи ти каза…

— Не мислех, че е важно. Той просто ме попита защо бързам.

Фийлд се изправи и ги принуди да отстъпят една крачка.

— Боже мили. — Той потърка челото си; за малко да им каже, че е споменал за фабриката и пред Наташа, но реши да замълчи. — Не разбирам. Защо решиха точно тази вечер, с какво ги предизвикахме?

— Конспираторите и Лу действат като една банда — обясни Капризи. — Това беше предупреждение. Явно сме засегнали интересите им: заради онова, което става във фабриката, или заради убиеца, а може би и заради двете. Не могат да ни подкупят, затова ни предупреждават. Ако продължим с разследването, ще преминат към следващата фаза.

Фийлд въздъхна.

— Трябва много да внимаваме, Ричард. Никакво изтичане на сведения повече. Погрижи се никой да не знае с какво точно се занимаваме.

— Какво искате от мен?

— Наблюдавай Грейнджър. Предупреди ни, ако разбереш, че е решил да действа…

— Утре сутрин среща долу — каза Маклауд. — Точно в седем часа, преди някой друг да се е появил.

Щом като двамата си тръгнаха, Фийлд изгаси лампата и остана неподвижно в успокоителния мрак. След известно време стана и слезе по стълбите с намерението да вземе рикша и да отиде у Доналдсънови. Беше сигурен, че ще го приемат добре, но накрая реши да отиде другаде. На стотина метра от кооперацията „Щастливи времена“ извика на човека да спре и слезе. Плати му твърде щедро за такава услуга.

Валеше като из ведро и Фийлд беше оставил шапката си в службата; по врата му започнаха да се стичат водни струйки. Миришеше на тиня от рекичката Сучоу и до него съскаше самотен електрически фенер. Фийлд избърса лицето си и тръгна по улицата; обувките му жвакаха като примитивна помпа.

В апартамента й светеше. Младият мъж рязко спря и се скри във входа на отсрещната къща. Разтвори шлифера си и бръкна в джоба на новото си сако за цигарите, но кибритът му беше влажен.

Светлината в апартамента изгасна.

Той си представи как белият й халат се свлича от раменете й и пада около глезените й. Как тя се приближава към Лу и той протяга ръце, как се усмихва самодоволно, че притежава такава красива жена.