Том Брадби - Господарят на дъжда

— Тичайте — извика Чен.

Отвориха вратите и Фийлд и Капризи се втурнаха след китаеца.

По лицето на Фийлд се стичаше вода, дрехите му прогизнаха въпреки късото разстояние до фабриката. Той насочи напред револвера.

Таванът беше висок и от него на метални тръби висяха лампи. Помещението бе пълно със стотици дървени работни маси. От дясната страна бяха наредени тежки машини. В дъното имаше желязно стълбище, свършващо в остъклена кабинка — мястото на управителя.

Чен стискаше гневно устни, вървеше напред и размахваше автомата. Спря и погледна часовника си.

— Още няма шест, а всички са си тръгнали. — Докосна една от машините. — Още е топла. Бързо са се изнесли.

Коленичи и в този миг отекна силен трясък от сблъсъка на кола с металната врата на фабриката.

Фаровете заслепиха Фийлд и наоколо затракаха куршуми. Оглушен от рикошетите, той пропълзя под една от машините.

Китаецът пръв намери прикритие, Капризи се вмъкна след него под дъжда от олово. Над тях като конфети се сипеха счупени стъкла от прозорците.

Последва кратка пауза. Чен се изправи и отвърна на огъня. Фийлд понечи да последва примера му, но Капризи го дръпна за ръкава и му изкрещя да стои мирно.

Чен падна назад и автоматът му издрънча на пода. Китаецът стискаше ръката си, лицето му бе изкривено от болка. Капризи скочи напред и се опита да го издърпа на безопасно място.

— Добре съм — изсъска през зъби Чен. — Добре съм.

Настъпи тишина.

Чуха се стъпки.

Капризи стискаше ръката на Чен и се опитваше да спре кръвотечението, лицето му бе разкривено от усилието. Задърпа сакото на китаеца, за да достигне точката за кръвоспиране.

Фийлд погледна автомата.

Стъпките се приближаваха. Ръката му трепереше.

Видя крайчето на мъжка шапка.

Скочи през краката на Чен, изпусна револвера си и се хвърли към автомата… падна на колене, опита се да напипа спусъка, вдигна глава… мъжът с шапката се извъртя към него.

Автоматът заподскача в ръцете му. Мъжът с шапката се сгърчи, около него полетяха капчици кръв като дъжд и той падна, лицето му пребледня от предсмъртен ужас.

Фийлд се изправи, обърна се към следващия нападател и натисна спусъка. Автоматът подскочи в ръцете му, но двамата мъже при вратата побягнаха.

Колата избръмча и се отдалечи на заден ход още преди да я достигнат. Чу се затръшване на врати, бръмченето от мотора се отдалечи и заглъхна и във фабриката се възцари тишина.

— Чен…

— Провери дали онези са мъртви — нареди Капризи, който още се опитваше да съблече шлифера на китаеца.

Фийлд се изправи, краката му трепереха. Бавно тръгна към труповете, заслушан в ехото от собствените си стъпки. Двамата нападатели бяха китайци. Първият беше със син костюм. Гърдите му бяха надупчени и лежеше в локва кръв.

Вторият нападател бе улучен в главата. Имаше по-малко кръв, но лицето му беше обезобразено. Шапката лежеше на няколко метра встрани.

— Мъртви ли са?

— Да.

— Какво?

— Да — изкрещя Фийлд.

— Идвай тогава.

Фабриката кънтеше от ехото на гласовете им.

Фийлд се върна при американеца и клекна до него.

— Артерията е прекъсната — каза Капризи. — Смъкни ръкава му и откъсни ивица плат, разкъсай шлифера или ризата.

Младият мъж му подаде ивица плат.

— Сега, докато натискам кръвоносния съд, смъкни това, скъсай го. Не се безпокой за Чен.

Фийлд хвана шлифера на Чен и го съблече. Капризи му показа къде да натиска ръката на китаеца, докато той го превърже.

— Ще се оправиш, Чен. Сигурно боли, но няма да умреш. — Американецът се изправи. — Добре, да се махаме оттук.

Вдигнаха ранения. Фийлд го хвана под мишницата на здравата ръка. Капризи придържаше ранената над нивото на главата му. Ризата, ръцете и лицето му бяха изцапани с кръвта на Чен. Докато вървяха покрай машините, американецът каза:

— Някой ги е предупредил.

Навън още валеше като из ведро, капките ги шибаха по главите. Те се огледаха за колата. Фаровете не светеха и на Фийлд му бяха нужни няколко секунди, за да забележи, че стъклата й са счупени, а младият шофьор седи неподвижно отпуснат по очи върху волана.

— Това е война — заяви Маклауд и се огледа в тихата зала, сякаш очакваше някой да му възрази.

Досега Фийлд не беше влизал в кабинета на комисаря и остана впечатлен. Седяха около кръгла маса. През високите прозорци се откриваше великолепна панорама към Митницата и хонконгско-шанхайската банка в едната посока и Клуба по езда в другата. Дъждът барабанеше по стъклата. Месинговата лампа върху бюрото от тиково дърво на комисаря хвърляше бледа светлина в полумрака.