Том Брадби - Господарят на дъжда

— Лу ли я накара да обслужва този мъж?

Наташа кимна.

— Имате ли представа кой може да е бил? Тя подсказа ли ви с нещо? Националността му например или работата му? Причината, поради която Лу я караше да спи с него?

Жената поклати глава.

— Той често ли кара момичетата си да спят с други мъже?

— Той има много жени и ги използва за различни неща.

Фийлд изпита силно желание — по-силно от всяко друго преди — да разбере дали Лу е спал с Наташа, дали е била принудена да легне и да целува това отвратително пъпчиво лице. Представи си ги голи, дебелите пръсти на Лу върху нежната й кожа.

Стана, отиде до вратата и погледна през решетката. След малко се върна и седна на стола. Тя седеше неподвижно, обхванала краката си с ръце, и го гледаше.

— Наталия Симоновна, Лена Орлова, Ирина Игнатиева… били са наръгани многократно, пищяли са, виели са от болка и ужас, но никой не ги е чул. — Той я погледна. — Дори сега никой не иска да знае за тях.

Тя сведе поглед.

— И трите са били собственост на Лу. Питам се коя е следващата.

Тя мълчеше.

— Може би вие. Имате ли цигари?

Наташа бръкна в джоба си и му подаде един пакет.

— Искате ли?

— Не.

Фийлд запали и вдиша дима, вече не усещаше толкова силно вонята.

— Искам да ви измъкна оттук.

Капризи стоеше на вратата, допрял лице до решетката. Фийлд се почуди колко време ги е наблюдавал.

— Маклауд иска да говори с теб, полярна мечко.

Фийлд излезе от килията. Американецът го дръпна встрани от вратата, за да не може да ги чуе Наташа.

— Маклауд е научил, че сме я арестували, и я иска.

— Как така я иска? — попита младият детектив и сърцето му се разтуптя по-силно.

— Иска да я осъдим като предупреждение за Лу. Ще получи петнайсет години и Сипаничавия ще се изяде от яд. Така ще му дадем да разбере кой командва в града.

— Не.

— Спокойно, полярна мечко.

Фийлд тръгна с американеца, умът му работеше трескаво.

Маклауд стоеше до прозореца и разговаряше по телефона, но когато Фийлд влезе, затвори и се върна при бюрото си.

— Браво, Фийлд. Сядай.

— Можем да извлечем по-голяма полза от момичето.

— Не се съмнявам, но това решение…

— Никой не ме е уведомил за никакво решение.

Маклауд се намръщи. Изражението на Капризи бе жално, сякаш умоляваше Фийлд да смекчи тона.

— Никой не е длъжен да те уведомява за нищо, Фийлд. — Шотландецът седна. — Свърши добра работа, проявил си находчивост. Комисарят е доволен.

— Можем да извлечем по-голяма полза.

— Ако искаш да играеш по свирката на Грейнджър, моля — процеди през зъби Маклауд.

Фийлд си пое дълбоко въздух и се опита да се успокои. Заговори с по-умерен тон, за да спечели време:

— Знам, че никой не се интересува от мнението ми, но това няма да впечатли много Лу, нали?

— Зависи какви чувства има към момичето. Зависи колко е добра в леглото.

Фийлд отново си пое дълбоко въздух, за да се успокои. Маклауд седеше зад бюрото си и подмяташе една каменна тежест за документи. В рязкото му държане личеше силно раздразнение.

— Лу Хуан остава главният ни заподозрян — изтъкна младият детектив, като погледна Капризи. — Защо да не продължим в тази насока? Това момиче може да ни помогне.

Изражението на Маклауд се посмекчи.

— Дори да не успеем да докажем, че Лу е убил Лена, можем да намерим друг начин да го изправим на съд.

Маклауд го изгледа.

Фийлд въздъхна и отново погледна за подкрепа Капризи.

— Лу Хуан си води подробна документация — заяви в отчаян опит да измисли нещо ново; в главата му неясно се оформяше план.

Шотландецът го изгледа, сякаш беше полудял.

— Вадя си този извод от бележките на Лена Орлова. Тя пише, че плащанията са във втората ведомост. Лу е бизнесмен. Води отчет за всяко свое начинание.

— Има известна логика — измърмори Маклауд.

— Отчита всяко начинание, законно или не — продължи Фийлд. — Какви са пратките, които се споменават в бележките на Лена Орлова? Ако са незаконни, както подозираме, кой ще получи парите, как и къде? Доставките се извършват от фабрика на „Фрейзърс“.

Маклауд вече слушаше внимателно:

— Откъде знаеш за тази ведомост? Имате ли информация в отдела?

Фийлд се подвоуми, накрая излъга:

— Да.

— Грейнджър води досие. При теб ли е?

— Не.

— Можеш ли да го вземеш?

— Съмнявам се.

— Защо?

— Изчезна.

— Ти обаче си го виждал?

— Да.

— И в него се споменава, че Лу води отчет на престъпните си сделки?

— На всички сделки. — Фийлд се постара да е по-убедителен. — Сигурно във ведомостите му не е отбелязано, че сделките са незаконни, но може би ще успеем да докажем връзката между някое престъпление и плащанията, свързани с него.