Том Брадби - Господарят на дъжда

Седна, отново взе бележника и с пъшкане се зае да сравнява данните.

Беше досадно и Капризи забарабани с пръстите на едната си ръка по коляното, а с другата започна да си вее с бележника си.

— Всички са… Всички са еднакви. Кораби на завода за електроуреди.

— Какъв е този завод? — поинтересува се Капризи.

— Подразделение на „Фрейзърс“. Произвеждат електроуреди и ги карат в Европа. Всички тези… — Дженкинс отново се взря в бележника. — Пратките са предимно шевни машини. Има и други стоки, разбира се, но шевните машини са основното… Бих казал осемдесет процента от товара на корабите.

— Шевни машини ли?

— Да.

— Защо й е на руска кабаретна танцьорка да води таен списък на кораби, изнасящи шевни машини?

Дженкинс се намръщи, но нищо не каза.

— Нямате ли предположение?

— Не.

Митничарят очевидно недоумяваше.

— Какво ще ни кажете за последното име в списъка? — попита Фийлд. — „Саратога“ на двайсет и шести.

Дженкинс отново взе деловата книга и заби пръст в страниците й; накрая намери каквото търсеше.

— Аха, така си и мислех. „Саратога“. Пристигнал е вчера от Индия. Празен.

— Празен ли? — попита Капризи.

— Мислех, че корабите обикновено превозват стоки и в двете посоки — добави Фийлд.

— Обикновено е така. Може би е карал товар от Европа за Индия и е имал договор да товари тук… де да знам, за да не чака в Бомбай.

— Стоката сигурно ще е важна, за да оправдае този празен курс — отбеляза Капризи.

— „Фрейзърс“ са голяма фирма. Предполагам, че могат да си го позволят.

— Ако „Саратога“ е тук, можем ли да го огледаме?

— Разбира се.

Дженкинс отвори чекмеджето си, извади един револвер „Смит и Уесън“, пъхна го в кобура си и тръгна напред. Слязоха на долния етаж и си пробиха път през тълпата, която още прииждаше около изхода.

На кея беше по-спокойно, макар че пасажерите още чакаха на групички митническата проверка и хамалите разнасяха багажа с колички или на гръб.

Дженкинс закрачи бързо, докато пресичаха един огрян от слънцето участък. Фийлд присви очи. Стигнаха до метална барака. Тук имаше по-малко хора: няколко наклякали хамали и малка групичка, товареща един речен параход. Колкото повече се отдалечаваха, толкова по-големи ставаха корабите, покрай които минаваха. „Саратога“ бе закотвен по средата на пристанището.

Беше бял, с два жълти комина. Мостчето на кораба бе с разкривен парапет и покрито с бял брезент.

Тримата се качиха на дървената палуба, покрита с навес. Пред тях, от двете страни на дървена врата имаше две кръгли амбразури. Дженкинс слезе на голямата товарна палуба пред каютите под мостика. Когато завиха зад един ъгъл, млад индиец, който лежеше на слънце, скочи и ги изгледа подозрително. Носеше измачкани шорти и кирлив потник.

— Къде е капитанът? — попита Дженкинс, но индиецът поклати глава.

Митничарят върна двамата си посетители при дървената врата. Влязоха през нея и се качиха по стръмни железни стълби на мостика. Вътре миришеше на грес и коридорите бяха тъмни като на долните палуби на плавателния съд, с който Фийлд бе пристигнал от Лондон.

На мостика нямаше никого.

— Току-що са пристигнали — отбеляза инспекторът. — Сигурно са отишли по курви.

— Да погледнем долната палуба и носа — предложи Фийлд.

Дженкинс отново ги поведе. Отвори дървен капак по средата на палубата и слезе в тъмния трюм. Индиецът ги наблюдаваше напрегнато, без да се опитва да им пречи или да им помага.

Тримата мъже огледаха огромния трюм, но нямаше почти нищо. Наоколо бяха разхвърляни въжета, ръждясали инструменти и обичайният боклук за един търговски кораб.

— Добро прикритие за контрабанда — отбеляза Капризи.

— Каква контрабанда? — попита Дженкинс.

— Какво по-безобидно от пратка шевни машини, изпратени от подразделение на „Фрейзърс“?

— Не ви разбирам — раздразнено измърмори Дженкинс.

— Ако искахте да пренесете нелегално нещо в Европа, щяхте да изберете кораб с товар, който митническите власти не биха тръгнали да проверяват прекалено внимателно. Какво по-малко подозрително от шевни машини?

На Фийлд му хрумна, както вероятно и на Капризи, че за такава операция организаторите не биха поели риска за неочаквани проверки.

— Най-добре да говорите с капитана — каза инспекторът. — Елате в кабинета ми и ми дайте номера си. Ще ви се обадя, когато капитанът се появи.

Фийлд слезе на брега и спря за малко. Небето още беше ясно и синьо. Голямото знаме на купола на хонконгско-шанхайската банка висеше отпуснато. Ято чайки кръжаха над „Големия Чинг“, часовниковата куличка на митницата, после нещо ги подплаши и полетяха над реката.