Том Брадби - Господарят на дъжда

— Да.

— Никога ли не сте ходили на „Фучоу“?

— Не.

— Но сте знаели къде живее.

Сергей отново се поколеба, преди да отговори:

— Може да ми е споменала.

— Може или ви е споменала.

— Да, казвала ми е.

— Вие обаче никога не сте били там?

— Тя не искаше да ходя.

— Беше ли влюбена във вас?

Сергей отново се усмихна, но не отговори.

— Цигара? — попита и им подаде един пакет.

Двамата отказаха. Сергей беше бос и Фийлд забеляза, че пръстите на краката му са дълги и кокалести като тези на ръцете. Също като ръцете му прасците му бяха гладки, без косми.

— Знаехте ли, че спи с Лу?

Сергей вдигна рамене.

— Преди няколко месеца се е преместила в един от апартаментите му, знаели сте къде живее, но никога не ви е споменавала, че е негово момиче?

— Казах ви, че не говорехме за това.

— Не сте знаели, че е спяла с него?

— Не съм се интересувал.

— Въпросът е дали знаехте.

— Тя обичаше да говори за Русия. Понякога спях с нея. Това е.

— Никога ли не е споменавала Лу?

— Не.

— А други мъже, с които е спяла?

Руснакът поклати глава.

— Значи сте правили секс, но не сте знаели нищо за живота й? Не любопитствахте ли?

— Не.

— Знаехте ли за семейството й?

— Спомена, че сестра й е в Харбин, останалите… не знам.

— Някой от тях живее ли в Шанхай?

— Не е споменавала.

— Имаше ли други приятели?

— Не знам.

— Наташа Медведева?

Домакинът отново се подсмихна.

— Кое е смешното?

— Нищо.

— Познавате ли я?

— Разбира се.

— Бяха ли приятелки?

Сергей смукна силно от цигарата.

— Да.

— С кого другиго беше приятелка?

— С никого.

— Добре, да обобщим. Били сте приятели, но вие никога не сте ходили в апартамента й. Не знаете нищо за живота й в Шанхай и твърдите, че не е имала приятели.

— Тя беше курва.

Капризи се втренчи в руснака, докато той сведе поглед.

— За какво разговаряхте?

— Само правехме секс.

— Откъде сте, Сергей?

— От Москва.

— Баща ви офицер ли беше, или…

— Лекар.

— С Лена разговаряхте ли за революцията?

— Не.

— Какво мислите за новата съветска власт? — намеси се Фийлд.

Сергей го погледна, после се обърна към Капризи и отново спря очи на Фийлд. Накрая отвърна:

— Болшевизмът не е правилното решение.

— А кое е правилното? — поинтересува се младият англичанин и се усмихна насърчително.

— Нека запазя мнението си за себе си.

— То съвпадаше ли с мнението на Лена?

Руснакът не отговори.

— Сигурно не смятате, че тукашното положение е стабилно.

Сергей го изгледа неспокойно.

— Имам предвид, че сме в процес на усилено преразпределение на благата. Тук, в този град, където са преплетени толкова много съдби.

— Не одобрявам социалното неравенство, но не съм болшевик.

— Може би сте реформатор?

Сергей кимна.

— Искате по-добри условия за работниците. По-кратък работен ден, по-добри заплати.

Сергей нервно започна да смуче зъбите си.

— Смятате ли, че системата трябва да бъде променена… и мислите ли, че е възможно?

— Не съм жител на Селището.

— Посещавате ли срещи в „Нов шанхайски живот“?

Руснакът се намръщи:

— Не.

— Можете ли да обясните защо Лена ги е посещавала? Все пак баща й е бил царски офицер.

— Не съм болшевик.

— Не съм твърдял такова нещо.

— Те не вярват в това със сърцата си.

— Сърцата ли?

— Лена… Наташа.

— Защо го правят?

Сергей мълчеше.

— Дали събират сведения за Лу?

— Никога не биха се добрали до важна информация — отвърна с подигравателна усмивка руснакът.

— Защо тогава Лу ги е настанил в свои апартаменти.

— Защото са жени.

— Значи основното тук е сексът — вметна Капризи.

— Не е ли той основното във всичко?

Капризи стана.

— Искам пак да говоря с вас. — Тръгна към вратата. — И следващия път ще дойдете в Селището.

Когато излязоха, Капризи пръв запали цигара. Закрачи напред-назад до колата, като от време на време поглеждаше прозореца над магазина за кожи. Фийлд заоглежда руските надписи над магазините по улица „Жофр“. Имаше ресторантче, бръснарница, магазин за булчински рокли.

— Боже мили, много се беше разпалил! — отбеляза Капризи. — Помислих, че ще го фраснеш.

Фийлд сложи цигарата си в устата. Не виждаше Сергей зад тъмния прозорец, но знаеше, че е там.

— Мразя, когато някой се държи с жените като с пачаври.

— Значи си сбъркал мястото.

Фийлд въздъхна:

— Баща ми биеше майка ми. Не ми харесва начинът, по който говореше Сергей. — Опита се да смени темата, за да скрие неудобството си. — Лу не е ли знаел за идванията й тук? Затова ли беше нервен Сергей?