Том Брадби - Господарят на дъжда

— Не, благодаря.

Люис се изсмя:

— Хайде, бе, човек.

— Не, утре ще ставам рано.

— Всички ставаме рано.

— Може би не съм свикнал още.

— Не искаш ли да видиш къде е работила Лена Орлова?

Замаян от алкохола, Фийлд не можа да разтълкува изражението му.

— Какво искаш да кажеш?

— Питах те дали не искаш да видиш къде е работила Лена Орлова.

— Познаваше ли я?

— Малко. Танцуваше в „Маджестик“. Веднъж я чуках, но беше твърде вулгарна за мен.

Младият мъж не мислеше за Лена, а за Наташа.

— Добре — склони накрая.

По пътя не обръщаше много внимание откъде минават, но забеляза, че са във Външния район, който не попадаше нито под международна, нито под китайска юрисдикция. Улицата бе собственост на концесиите, но не и сградите. Нужни им бяха няколко минути, за да се върнат в добре осветеното Селище. През цялото време двамата мълчаха.

„Маджестик“ беше на първия етаж и когато се качваха по покритото с нов килим стълбище, позна гласа на Наташа.

— Тук са най-елитните руски курви в града — обясни Люис.

Наташа пееше тихо, прегракнало и тъжно, сякаш песента можеше да продължи цяла нощ. Когато Фийлд се качи и я видя, тя почти галеше микрофона, поклащаше бавно бедра и дългата й кестенява коса се спускаше над елегантната рокля с дълбоко деколте.

Върху дървения дансинг танцуваше една двойка.

— Затвори си устата да не лапнеш някоя муха — посъветва го Люис.

Той излезе при парапета на терасата срещу дансинга и за момент на Фийлд му се стори, че Наташа го погледна, но после отмести очи към средата на залата, изви назад глава и се усмихна.

Песента свърши и тя остави микрофона на земята. Последва тишина. Изведнъж залата избухна в гръмки аплодисменти. Неколцина мъже от предните маси станаха и закрещяха:

— Бис! Бис!

Тя махна небрежно, почти презрително, и слезе от сцената. Един здравеняк стана, за да заеме мястото й, докато тя с мъка си пробиваше път сред почитателите. Целуна пооплешивял възрастен мъж, седнал пред нея, и той й прошепна нещо на ухото. На Фийлд му направи впечатление колко дълбоко е деколтето й. Перленият й гердан почти докосна пода, когато тя се наведе, и косата закри лицето й.

Наташа се засмя и плешивецът се изправи, хвана я за ръката и със самодоволна усмивка я изведе на дансинга. Фийлд се извърна и срещна подигравателния поглед на Люис.

— Влюбени ли сме? Тази не ти е по джоба, момко.

— С Лена Орлова са били приятелки.

— Така е, но ще установиш, че Наташа има твърде малко приятели, ако ме разбираш.

Младият мъж отново се обърна към дансинга, за да не каже нещо, за което щеше да съжалява. Все насочваше поглед към Наташа, макар че се опитваше да не я гледа.

Тя бе поне с една глава по-висока от партньора си, който опипваше задника й.

С това ли се препитаваше? Танцуваше и се чукаше за пари?

Фийлд погледна към масите отзад. Общата снимка на Лена и Наташа бе направена в това заведение.

— Тук ли работи? — попита той.

— Кой?

— Наташа… госпожица Медведева.

— Вече не.

— Но е работила?

— Беше главната атракция, но вече участва само когато реши. Идва, когато й се пее. Има страхотен глас.

— Защо е напуснала?

Люис вдигна рамене. Преструваше се на безразличен, невеж развратник, но Фийлд вече го бе преценил като изключително умен и хитър. Беше сигурен, че той е спал с Наташа.

Оркестърът престана да свири и Люис се приближи до Наташа, която изпращаше възрастния мъж до масата му.

Тя се усмихна на Люис и той я целуна по бузата. Когато музиката отново засвири, двамата излязоха на дансинга.

Фийлд не сваляше очи от тях, бяха красива двойка.

Накрая не издържа. Ходеше му се до тоалетната и излезе през близката летяща врата.

Докато се миеше, погледна в огледалото и видя гнева, изписан на лицето си.

Върна се във фоайето, купи пакет цигари от момичето на рецепцията и запали една. Загледа се през малък прозорец към покривите на сградите покрай „Бънд“. Време беше да се прибира. Люис вероятно нямаше да забележи отсъствието му.

Стоеше облегнат на стената и размишляваше, че пуши твърде много, когато Наташа Медведева излезе от салона. Той се изправи и отпусна ръката с цигарата.

— Свободно — каза тя.

Фийлд се опита да се засмее, но не му се удаде. Нервно вдигна цигарата и всмукна.

— Няма ли да ме почерпите? — попита Наташа.

Той измъкна цигарите от джоба си и й ги подхвърли. Тя хвана пакета, взе една и изчака, докато той се наведе и й я запали.

— Не сте голям кавалер, нали, полицай?