Том Брадби - Господарят на дъжда

— В самото начало сме…

— Сигурно имате предположения. Някой като Джак Изкормвача? — Джефри се обърна към Люис: — Източния Изкормвач?

— Апартаментът на жената е собственост на Лу Хуан.

Двамата мъже срещу него се намръщиха.

— Него ли подозираш? — попита Джефри.

— Трудно е да се каже на този етап. Просто апартаментът е негов и колегите ми смятат, че портиерът бе отвлечен и екзекутиран от неговите хора.

— Не е в стила на Лу да убие жена с нож — отбеляза чичо му.

— Останах с впечатление, че той стои малко или повече над закона.

Джефри Доналдсън енергично поклати глава:

— Не, не. Ако можехме, с удоволствие бихме го арестували, но… нали знаеш как е? — Въздъхна. — Върти французите на малкия си пръст, внимава какво прави и се старае да не нарушава закона в районите под наша юрисдикция.

— Отвличането на портиера не е ли престъпление в район с наша юрисдикция? — разпали се Фийлд и отпи от шампанското. — Както и убийството на жената?

— Да, разбира се. Ако докажете, че той е виновникът, ще е чудесно. Съгласен ли си, Чарли?

— Напълно.

— Общинските власти поддържат постоянна връзка с Лу — продължи Джефри — по причини, които не съм сигурен, че разбираш, но това не означава, че е над закона. Ако му дадеш урок, много хора в града ще те поздравят.

— Стига толкова политика, момчета — намеси се Пенелъпи. — Да не си разваляме настроението заради някаква си рускиня. Да поръчаме и после искам да науча всичко за живота на Дики в нашия град.

Погледна менюто, после се извини и стана. Когато минаваше покрай съпруга си, нежно постави ръка на рамото му и той я погали.

Когато приключваха с десерта, Фийлд бе разказал доста повече, отколкото възнамеряваше. Говори за съперничеството между Грейнджър и Маклауд и за навика на Прокопиев да скача посред нощ, да удря с юмруци по стената на коридора пред апартамента си и да крещи нещо на руски.

Когато разказваше това, събеседниците му се засмяха, но Люис бе зареял поглед нанякъде.

— Предлагам да покажа на момчето екзотичните потайности на града — каза той и се изправи.

— Чудесна идея. Аз ще изпратя госпожа Доналдсън у дома.

— Чакайте малко…

Джефри шумно се изкашля.

— Е — нацупи се Пенелъпи, — една жена винаги разбира, когато не е желана.

Наведе се и целуна Фийлд по бузата. Той усети топлината на кожата й и косата й леко го погъделичка. Тя го докосна по бедрото, изви главата си назад и пъхна ръката си в джоба му.

— Надявам се добре да се забавляваш тази нощ.

— Всъщност трябва да се прибирам.

— Глупости — възкликна Люис, докато оправяше сакото си пред огледалото.

— Не знам дали мога да си позволя…

— Не бъди смешен — смъмри го Джефри и го изгледа изненадано. — Ти си полицай, „Фрейзърс“ плаща.

Пенелъпи още държеше ръката си в джоба на младежа и го галеше по крака. Наведе се и пак го целуна.

После се отдалечи, взе шала си от облегалката на стола и тръгна към вратата. Джефри се усмихна и стисна ръката на племенника си:

— Радвам се, че се видяхме, стари приятелю. Ще държим връзка.

— С удоволствие.

— Обади се пак.

Джефри кимна на Люис и последва жена си, която вече бе излязла през голямата двойна врата.

Люис огледа Фийлд.

— Имаш нужда от нов костюм.

— Този е добър за зимата.

Люис се усмихна и го изведе навън. Фийлд не беше подозирал колко е пиян и съжали, че няма достатъчно воля, за да откаже тази разходка.

Люис се наведе над буика и каза на шофьора си:

— „Деланси“.

Качиха се в колата. Когато тръгваха, видяха Джефри и Пенелъпи Доналдсън да се качват на рикша.

— Джефри е добър човек. Един от най-добрите — отбеляза Люис.

— Да.

— Изглежда, че няма нищо против забежките на Пенелъпи.

— В какъв смисъл?

— Сигурно си забелязал, че е малко разюздана. Трябваше да й се вържеш. Голяма кучка е. Джефри се прави, че не забелязва.

— Не те разбирам добре.

— Хубав младеж като теб би трябвало да използва случая, за да натрупа опит.

— Джефри ми е вуйчо.

— Какво от това? Тя не ти е кръвна роднина, нали?

Изпълнен с възмущение, Фийлд си представи зърното на Пенелъпи, което сякаш се беше запечатало в съзнанието му.

— Сигурен съм, че не е такава.

— Наградиха го с Викториански кръст, знаеше ли?

— Да, майка много се гордее с него.

— С право. Той е дяволски способен човек.

Това съвпадение със собственото му мнение за вуйчо му малко промени отношението на Фийлд към Люис. Колата спря пред мрачна сграда, която приличаше на склад. Фийлд вече се питаше дали това не е шега, но забеляза едър мъж, скрит в полумрака при входа. Вратата беше отворена и вътре се виждаше мизерна версия на клубовете, които току-що бе посетил — с бар и маси пред осветена в червено сцена. Китайка с ефирна, тясна кремава рокля ги заведе до една предна маса. На сцената две жени се целуваха. Едната беше чисто гола, другата — по жартиери и дълги чорапи.