Том Брадби - Господарят на дъжда

Голата беше руса (и двете бяха европейки). Тя се откъсна от устните на другата и започна да облизва зърната на гърдите й. Момичето изви гръб, симулирайки върховно удоволствие.

Фийлд се потеше. Когато сервитьорката остави халба бира пред него, Люис каза:

— За бога, човече, няма ли да свалиш това сако?

Той послуша съвета му и веднага се почувства по-добре.

— Кобура също. Момичетата не обичат пищови.

Беше забравил, че е въоръжен. Свали колана с кобура, закачи го на облегалката под сакото и отпи глътка бира. На една маса отсреща седеше мъж на средна възраст с прошарена брада и очила и го гледаше.

Жените на сцената се гърчеха и стенеха, русокосата стоеше разкрачена с гръб към публиката и въртеше задника си.

Китайката се върна, без да я канят, седна в скута на Фийлд и го погали между краката. Той я хвана за китката, за да я спре, но не я отблъсна. Беше красива, с овално лице и тъмни очи, слаба и грациозна. Роклята й се беше вдигнала и Фийлд видя, че не носи бельо. Напомняше му на Ян в службата.

— Искаш ли още нещо за пиене? — попита на добър английски.

— Не — отвърна той прегракнало.

В скута на Люис също беше седнало момиче. На съседната маса група емигранти бяха довели жените или любовниците си, за да гледат представлението. Брадатият още ги наблюдаваше.

— Искаш ли да се качим горе?

— Не.

— Мога да дойда в хотела ти. Петдесет долара на нощ.

Този бардак явно обслужваше само европейци, защото петдесет долара беше седмичната му заплата.

Люис стана и поведе момичето си към стълбището в ъгъла.

— Приятелят ти отива.

— Да.

Фийлд искаше да си тръгне, но манията на майка му да прави всичко според етикета го спря.

— Хайде — настоя момичето и отново го погали между краката.

— Стига.

— Ще останеш доволен.

— Съмнявам се.

— Хайде горе.

— Нямам пари.

Тя отдръпна ръката си и го изгледа изненадано:

— Приятелят ти плаща.

Изправи се, хвана го за ръката и макар че всичко в него крещеше да остане на мястото си, Фийлд я последва, забравяйки смокинга и револвера, хипнотизиран, от полюшващите й се бедра под прозрачната коприна.

Стаята беше на последния етаж и не толкова мизерна, колкото бе очаквал: имаше легло с месингова рамка като онова в стаята на Лена Орлова. Преди Фийлд да се разколебае, момичето смъкна роклята си и разкри малките си гърди с тъмни зърна и стройните си бедра.

Коленичи пред него, умело разкопча панталоните му и пое члена му с уста.

Изпълнен със срам и отвращение, той се опита да я отблъсне, но тя стисна тестисите му.

Отмести глава от члена му и го издърпа грубо при леглото. Погали слабините му с косата си и Фийлд затвори очи.

Отдръпна се и се изправи задъхан, с разтуптяно сърце и с пламнало лице.

— Не. Съжалявам, не искам.

Излезе, като навличаше панталоните си. Жената изкрещя нещо на китайски и се показа гола на вратата.

От друга стая прозвуча силен писък и Фийлд инстинктивно се насочи натам. Неговото момиче отново изруга на китайски.

Чу се нов пронизителен писък, който бързо премина в стонове. Изпълнен с омраза към себе си, младият детектив закопча панталоните си и бавно се отдалечи по коридора.

Писъкът бе дошъл от стаята до стълбището. Вратата беше открехната и вътре се виждаха две тела, осветени от свещ. Ръцете на момичето бяха вързани за рамката на леглото, краката му се виждаха от двете страни на Люисовия гръб.

Фийлд застина за миг. Люис се обърна към вратата и погледите им се срещнаха.

Младежът бързо се отдръпна и слезе. Взе револвера и смокинга си от креслото под удивените погледи на хората от съседната маса и излезе.

Навън телохранителят мълчаливо му предложи цигара, Фийлд я взе с надеждата да се успокои, но ефектът беше обратен.

Затвори очи. За бога, колко беше пиян?

Закрачи напред-назад, чудейки се какво да прави. Не виждаше рикши и бардакът се намираше в тъмна и тясна уличка.

Вратата се отвори и Люис се появи. Тъкмо слагаше шапката си, беше разрошен и ядосан.

— Какви са тези фасони?

Фийлд гневно го изгледа:

— Не чукам курви.

— Както искаш. — Люис вдигна рамене. — Тези тук са от най-висока класа. Компаньонки.

Фийлд мълчеше.

— Само китайки са. — Люис се намръщи. — Не искаш ли? Добре, да пробваме нещо по-обикновено.

Буикът се беше появил отнякъде и бе спрял до тях. Той отново се наведе и каза на шофьора:

— Кафе „Маджестик“. — Обърна се към Фийлд: — Скачай в колата, там са само рускини. Понякога се дават и без пари.