Том Брадби - Господарят на дъжда

— Добре. Соренсън оглави отряда, който пое случая с обира на бижутерийния магазин на „Бун“ тази сутрин, за което вероятно вече сте чули. Почеркът отново е на приятелите ни от Зелената банда, но са действали по-бързо от обичайното. При пристигането на нашите хора вече са били изчезнали. Носили са маски, затова свидетелите не могат да ги разпознаят, но имаме номера на колата им: В4563. Моля да си го запишете.

Униформените полицаи около Фийлд прилежно записаха номера в бележниците си.

— Тази сутрин е извършено и отвличане. От „Бъблинг уел“ близо до италианското консулство. Жертвата е единайсетгодишно момче с тъмна коса. Бащата заема висок пост във „Фрейзърс“. Китаец е, разбира се. Нямам представа защо са подали сигнал. Сигурен съм, че в крайна сметка ще платят. Още няма искане за откуп, но вероятно пак е дело на Зелената банда. При вратата съм закачил снимка на детето, погледнете я на излизане. Така… вчера беше убита една рускиня. Жилищна кооперация „Щастливи времена“ на улица „Фучоу“.

Капитан Смит се подсмихна при тези думи и мъжете в стаята зашушукаха. Соренсън подсвирна.

— Давам думата на детектив Капризи.

Капризи стана и излезе на катедрата, а колегите му продължаваха да дюдюкат и да подсвиркват. Тъй като той беше сериозен, те се умълчаха.

— Жертвата се казва Лена Орлова — заговори той. — Била е вързана за леглото и прободена двайсетина пъти с нож. Няма следи от сексуално насилие.

— Сигурно не е могъл да отключи белезниците — провикна се Соренсън и другите се засмяха.

Капризи сякаш не го чу:

— Някой има ли информация за подобни случаи? Не убийство, а просто насилие срещу рускини?

— Лично аз имам хиляда случая — обади се Соренсън.

— Аз имам две хиляди — провикна се друг и отново последва гръмогласен смях.

— Апартаментите са собственост на Лу — обясни Капризи. — Жените, които ги обитават, също. Вчера портиерът беше екзекутиран и всички съседи твърдят, че не са видели нищо.

Фийлд забеляза, че Марецки е влязъл и стои намръщен до стената.

— С Чен търсим преки улики — продължи Капризи, — заедно с Ричард Фийлд от Специалния. Нуждаем се обаче от всякаква информация за подобни случаи.

— Ще ти дам две хиляди — каза Соренсън. — Две хиляди руски курви, които ядат бой… две хиляди случая… не, три хиляди.

Последва още кикот. Марецки излезе, на лицето му се четеше отвращение.

— Тук не е Охайо, момче — обърна се Капризи към Соренсън, пъхна ръце в джобовете си и слезе от катедрата.

— Това е — завърши Смит.

Разнесе се тътрене на столове и чинове и всички станаха. Соренсън вдигна бронираната жилетка и шлема си. Беше брадясал и е обръснатата си глава приличаше на затворник.

— Никога ли не си използвал белезници? — обърна се той към Капризи.

— И още как, Капризи я е чукал — вметна Прокопиев и застана до Соренсън. — Малко рускинче, малко садо-мазо…

— Друг път не си губи ключовете, старче.

— Аз, разбира се, също я чуках — продължи Прокопиев, — беше танцьорка в „Маджестик“, нали? Как пищеше само разглезената принцеска.

Капризи стоеше неподвижно, с наклонена на една страна глава. Прокопиев пристъпи крачка към него. Беше огромен мъж, с телосложение на борец, къса, щръкнала коса, голям нос и дебели устни.

— Стой настрана, Прокопиев — каза тихо Фийлд.

Руснакът го изгледа втренчено:

— А, новакът. — Всички гледаха Фийлд. — Ти сигурно и чекия не можеш да си направиш, а може би… а, сега разбирам… Такава била работата, Капризи, също като Слъгър, също като стария…

Капризи скочи и с все сила удари руснака в корема. Прокопиев не очакваше, препъна се в един чин и падна върху полицаите, които се бяха събрали зад него. Фийлд пристъпи напред, видя как Соренсън се извръща и предвиди удара. Бързо се наведе и нанесе силно ляво кроше в лицето на нападателя, който падна върху Прокопиев.

— Стига! — Грейнджър разбута мъжете и изправи Соренсън на крака. — Престанете с тези глупости. Всички. Ставай, Прокопиев.

Руснакът се изправи и гневно изгледа Фийлд и Капризи. Младежът се почуди дали Грейнджър ще ги накаже, но началникът просто измърмори:

— Сякаш нямаме достатъчно неприятности.

Обърна се и избута американеца към вратата. Той погледна Фийлд и му даде знак да го последва. Двамата мълчаливо се заизкачваха по стълбите. Спряха пред Криминалния отдел на третия етаж.

Капризи се наведе, сякаш не му стигаше въздух, и каза:

— Дай ми една минутка. Всъщност нека да е един час.