Том Брадби - Господарят на дъжда

— Могат да са по десет и повече. — Капризи мрачно се усмихна. — При тях няма недостиг на работна ръка. И не се стараят да се крият.

— Лу ли ги е изпратил?

— Така изглежда. — Американецът тръгна към стълбите. — Да се качваме. Шефът е кисел.

— По-добре да дойда с Грейнджър.

Капризи кимна и Фийлд се върна в Специалния. Грейнджър още говореше по телефона, но след няколко минути се освободи. Качиха се заедно. Маклауд и Капризи вече седяха край масата срещу комисаря.

Грейнджър запали цигара. Фийлд си помисли, че той винаги изглежда спокоен, сякаш никога не се ядосва.

— Маклауд — започна комисарят, — всички знаем защо е тази среща. Получихме официално оплакване от Чарлс Люис. Тази сутрин ми се обади Джефри Доналдсън, искаше обяснения. Грейнджър настоя да обсъдим въпроса, затова… моля ви.

— Действията ни са в рамките на допустимото при едно криминално разследване — отвърна Маклауд. — Някои членове на Съвета споделят подозренията ни за Чарлс Люис.

— Подозрения — изсумтя презрително Грейнджър.

— Работата ни не е да защитаваме само богатите и влиятелните.

— Въпреки че плащат заплатите ни.

Маклауд се наежи:

— Да не забравяме, че Лена Орлова беше прободена двайсетина пъти. — Огледа се, сякаш очакваше някой да го опровергае. — Бележките, които намерихме в апартамента й, говорят за серия незаконни доставки, извършвани от фабриките на „Фрейзърс“. Знаем, че се занимават с контрабанда на опиум и че следващата пратка е утре. Не е възможно това да става без знанието на Люис.

— Съмнявам се, че знае къде се намират всичките му фабрики — измърмори Грейнджър.

Комисарят го погледна и запремята молива си върху опакото на дланта си.

— Люис е замесен в това убийство — продължи Маклауд, — независимо дали ни харесва или не. Имаме бележника на Орлова и информацията на пратката. Това наистина не са неоспорими доказателства, затова грубият разпит е напълно в реда на нещата. Ако не друго, така поне ще го накараме да се замисли, преди да убие отново. Реакцията му е предизвикана от гузна съвест. Предлагам утре да следим кораба и самия Люис.

Грейнджър се приведе напред:

— Сигурно се шегуваш.

Комисарят му даде знак да изтъкне доводите си, но Грейнджър просто поклати глава:

— Нямате нито едно доказателство, което да мине в съдебна зала. Дори да сте прави за пратката, нищо не я свързва с Люис. Може някой от управителите на фабриката да е спал с рускинята и да се е разприказвал, за да я впечатли. Всичко останало е просто нелепо.

— Доста бързо реагира.

— Разбира се, че ще реагира. Компанията му внася данъци, съставляващи около една четвърт от нашия годишен бюджет. Това е все едно да отрежем клона, на който седим. Няколко месеца убеждавам Джефри Доналдсън да увеличи бюджета ни. — Грейнджър въздъхна. — Сега можем да се простим с тези пари, Маклауд.

— С пари не се купува невинност.

— Да, но с тях ни плащат заплатите. Във всеки случай грешите за Люис. Той наистина има странни предпочитания за човек с неговото положение, но не мога да повярвам, че стои зад тези… момичета.

— Били са убити.

— Ох, това са просто три рускини.

— Значи нямат право да живеят, така ли?

— Разбира се, че имат, но трябва да степенуваме нещата. Ако беше убита някоя изтъкната дама, не бих го приел, но това са руски проститутки, за бога! Ако имаше неоспорими доказателства, щеше да е друго, но засега излизате само с безпочвени обвинения и се правите на герои.

— Може би точно от това има нужда.

Грейнджър завъртя очи. Погледна комисаря:

— Няма ли да кажете нещо?

— Струва ми се малко прибързано.

— Благодаря.

Комисарят отново се обърна към Маклауд:

— Какво да обясня на Джефри Доналдсън?

Капризи и Маклауд се обърнаха към Фийлд.

— Според нас действията ни са в границите на допустимото при такъв тежък случай — отвърна Маклауд. — Не сме имали намерение да засегнем никого и ако някой се е обидил, молим за извинение. Наистина, заради следите към фабриката му и отношенията му с някои от тези момичета може би сме действали малко прибързано, но смятаме да продължаваме все така енергично разследването. — Той подръпна носа си. — Каквото и да решите, утре смятам да изпратя хора за наблюдение на фабриката.

— Тогава пратката ще мине от другаде.

— Така ли ще стане?

Грейнджър и Маклауд се изгледаха сърдито.

— Достатъчно, господа — обади се комисарят. — Повече няма смисъл да обсъждаме.