Том Брадби - Господарят на дъжда

Тримата го изгледаха изненадано.

— Откъде знаеш? — попита Грейнджър.

— Нямам представа.

Фийлд извади цигарите си и предложи на останалите, но Грейнджър взе от своите и седна на дивана до жена си.

— Как е умрял? — поинтересува се Фийлд.

— Сигурно от сексуално изтощение — предположи Грейнджър.

— Починал от спукан апендикс — тросна се Каролайн. — Говори се за масова истерия в Ню Йорк. Една от почитателките му се самоубила.

— Пада й се — изръмжа Грейнджър и запали цигарата си.

Жена му се усмихна:

— Патрик не признава други мъже. Не може да си представи, че и друг може да привлича жените колкото него.

— Този човек е италианец, за бога.

— Ти пък си ирландец. Присмял се хърбел…

Фийлд за пръв път забеляза разликата в акцента между Грейнджър и жена му. Тя говореше безупречен английски и младежът се почуди как се е зародила такава любов.

— Тежко на нас, мъжете — измърмори съпругът и вдигна краката си на масичката пред дивана. — Тези дами са решили да докажат, че в някои отношения са равни с нас, а в повечето са по-висши.

— Първата жена, която преплува Ламанша, го направи за по-кратко време от всички мъже преди нея — обясни Каролайн. — Патрик не ни вярва и не вижда в това повод за веселие.

— Четиринайсет часа и трийсет и една минути. Иска ми се да видя мензиса й.

— Какво искаш да кажеш? — попита Пенелъпи.

— Че сигурно не е много женствена — обясни Каролайн. — Патрик обича жените вързани за леглото.

Пенелъпи се закиска.

Фийлд отпи глътка шампанско и дръпна от цигарата си. Погледна през прозореца към удивително зелената морава. Бяха заобиколени от по-високи сгради, но дворът създаваше чувството на уединение, от града се чуваше само далечно бучене.

Позвъни се и Грейнджър стана да посрещне гостите. В антрето се чуха гласовете на Чарлс Люис и Джефри.

— Валентино ритнал камбаната, чудо голямо — изръмжа Люис, когато излезе на верандата. — Англия си върна купата по крикет. Това наричам аз новина.

Фийлд се изправи.

— Госпожа Грейнджър, прекрасна както винаги — продължи Люис, докато поздравяваше домакинята. — Драго ми е. Дики… много се радвам да те видя.

Той стисна силно ръката на Фийлд, но погледът му беше леден. Няколко секунди го наблюдава, после се приближи до Пенелъпи:

— Ето го моето момиче…

Целунаха се твърде сърдечно.

Джефри също се появи.

— Добър вечер, любими племеннико. — Усмихна му се сърдечно и Фийлд се почувства гузен. — Извинете ни за закъснението. Подготовката за Деня на империята ще ме съсипе. Освен това с Чарли се отбихме в клуба да поиграем малко крикет.

Двамата с Фийлд се ръкуваха. Джефри целуна първо жена си, после Каролайн и се настани до Пенелъпи. Грейнджър отвори нова бутилка шампанско, наля на новодошлите и допълни чашите на останалите. Фийлд направи знак, че не иска, но домакинът сякаш не го забеляза.

— На идване едва не ни прегазиха — сподели Джефри. — Някакъв идиот караше на зигзаг.

— Сигурно е бил пиян — добави Люис.

— Знаете ли, в Англия по пътищата вече слагат бяла осева линия и дори лампички… червени и зелени, за регулиране на движението.

— Светофари — поясни Люис.

— Да. Тук също има нужда от тях.

Грейнджър отново се настани на мястото си и вдигна крака на масичката.

— Нарушенията на закона за движение по пътищата надали са най-сериозния ни проблем — отбеляза.

За момент настана мълчание. Фийлд се запита дали всички знаят за разпита на Люис. Грейнджър запали нова цигара.

— Проклетите стачки в Англия продължават — отбеляза Джефри.

— Е, добре, че не е само при нас — измърмори домакинът.

— Комунистите никога няма да надделеят в Англия — заяви Люис. — Нямат шанс, помнете ми думата.

— Стачките продължават.

— Английските работници са твърде разумни.

— Войната само влоши положението.

— Войната влоши всичко, но ако не бяха толкова вглъбени в собствените си проблеми, онези некадърници в правителството можеха да си извадят главите от пясъка и да видят истинската заплаха, пред която сме изправени тук.

— Те знаят за това — възрази Джефри.

— Не, не знаят. Дори нямат представа. Тук водим истинска битка за спасяване на западната цивилизация.

— Звучи малко мелодраматично, Чарли — отбеляза Пенелъпи.

— Не, не е. Ние не се ползваме с привилегиите на колония, както постоянно ни натякват, но това прави битката ни още по-важна.

— Говориш като политик. Когато се върнеш в родината, можеш да се кандидатираш за депутат.