Том Брадби - Господарят на дъжда

— Мамка му. — Грейнджър бе коленичил до него и се опитваше да съблече сакото му. — Спокойно, ще се оправиш.

Фийлд присви очи от болка и се опита да се отдръпне от грубите ръце на Грейнджър.

— Не се движи. Спокойно, не е сериозно.

Грейнджър смъкна сакото от рамото му и разкъса ризата му. Откри раната и я притисна с пръсти, за да спре кръвотечението.

Каролайн стоеше на прага. Пенелъпи и двамата мъже надничаха зад нея.

— Донеси бинт или някакъв плат — извика Грейнджър на жена си, — нещо чисто.

Каролайн влезе в къщата. Пенелъпи изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се разплаче. Джефри и Люис излязоха на улицата. Джефри се надвеси над Фийлд. Люис свали ризата си и започна да я разкъсва.

— Добре ли си? — попита загрижено вуйчо му.

— Ще се оправи — отвърна Грейнджър. — Дръж ръката му така, Джефри… по-високо. Артерията не е засегната.

Взе няколко ивици плат от Люис и започна стегнато да превързва ръката на Фийлд, като повтаряше:

— Всичко е наред. Няма засегнати кръвоносни съдове. Имаш голям късмет.

— Кой го нападна? — попита Люис, но другите мъже бяха заети с превързването на Фийлд и никой не отговори.

— Джефри, би ли извикал линейка?

Грейнджър се изправи. Подхвана Фийлд под мишниците, за да му помогне да стане. Чарлс Люис, гол до кръста, чакаше в основата на стълбището при Пенелъпи. Каролайн се появи на вратата, държеше бинт, от който съпругът й вече не се нуждаеше. Трупът на нападателя лежеше пред тях с разбит череп и ръка, облегната на колелото на колата.

Чу се свирене на гуми и сякаш на забавен каданс черният автомобил отново се приближи към тях. Миг преди да чуе изстрелите, Фийлд усети, че Грейнджър го изпуска. Залитна и отново падна, като се блъсна в колата му. Удари главата си на паважа и се претърколи върху трупа на нападателя.

Черният автомобил се отдалечи с бясна скорост и в нощта прозвуча сърцераздирателен писък.

Фийлд вдигна глава. Патрик Грейнджър лежеше на земята, главата му бе облегната на най-долното стъпало. Жена му бе коленичила до него и шепнеше:

— Патрик, Патрик!

Чарлс Люис се приближи, издърпа безжизнения мъж и провери пулса му. Джефри изтича по стъпалата, наведе се над Грейнджър и доближи ухо до устата му.

Младият детектив се изправи въпреки изгарящата болка в рамото. Грейнджър бе прострелян шест пъти в гърдите, кървавите дупки личаха ясно на фона на бялата му риза.

Джефри се изправи и постави ръка върху рамото на Каролайн, за да й покаже, че нищо не може да се направи, но тя не искаше да се отдели от мъжа си. Притискаше главата му до гърдите си, хлипаше и с треперещи устни шепнеше името му. После се разтърси цялата и издаде най-сърцераздирателния стон, който Фийлд бе чувал.

Тя продължи да хлипа тихичко и да шепне името на Грейнджър. Накрая Фийлд не издържа да я слуша повече. Опита се да се отдалечи и в този момент земята сякаш се вдигна и го удари в лицето.

Свести се на дивана в антрето. Джефри се бе навел над него със загрижено лице.

— Колко? — попита младият мъж.

Вуйчо му го изгледа неразбиращо.

— Колко дълго бях в безсъзнание?

— Припадна може би преди две-три минути… не знам.

Фийлд се опита да седне.

— Чакай… не се движи.

— Не. — Той отблъсна ръката му и седна. — Къде е телефонът?

— Трябва да лежиш.

— Налага се да телефонирам.

Фийлд се изправи, зави му се свят. Събра сили и прекоси антрето. Ръката и рамото му се разкъсваха от болка. Пенелъпи седеше на пода до вратата. Каролайн още прегръщаше съпруга си на улицата, а Чарлс Люис се опитваше да я накара да се изправи.

Младият мъж намери телефона и се опита да си спомни номера на полицейското управление.

След няколко позвънявания телефонистът най-после вдигна слушалката.

— Обажда се Фийлд. Дайте ми телефонния номер на детектив Капризи от Криминалния отдел.

Мъжът се подвоуми.

— Съжалявам, но не ни е разрешено…

— Аз съм Ричард Фийлд от Специалния отдел. Намирам се в дома на Патрик Грейнджър, началника на Специалния отдел. Той току-що бе убит. Трябва ми номерът на детектив Капризи от Криминалния.

— Съжалявам, господине, но нямам право…

— Действайте, за бога!

— Съжалявам, господине…

— Слушайте, чуйте ме добре. — Той се опита да се успокои. — Пак ще повторя. Аз съм Ричард Фийлд от Специалния отдел. Намирам се в къщата на Патрик Грейнджър, който беше застрелян преди няколко минути. Спешно ми трябва номерът на детектив Капризи.