Том Брадби - Господарят на дъжда

Видя и снимка на Капризи, застанал до сина си, с ръка върху рамото му. На друга, направена в някаква стая, бяха и тримата. Капризи и момчето бяха сериозни, но жената се усмихваше. Беше красива, с малък нос, тъмна коса и решителен поглед.

Останалите снимки бяха направени в някакъв двор. На една Капризи бе коленичил пред сина си и двамата носеха бейзболни екипи. На друга момченцето, още пеленаче, беше в ръцете на майка си. На последната снимка детето седеше в скута на майка си. Жената се усмихваше лъчезарно.

Фийлд остана загледан в снимката, докато очите му се напълниха със сълзи.

— Вече си при тях — прошепна. — Може би точно това си искал.

Затвори албума и го върна на полицата.

За пръв път в живот си Фийлд съжали, че не вярва в Бог. Искаше му се да има някаква надежда, но намираше само отчаяние. Чувстваше се парализиран, безсилен. Жената на снимката сякаш го наблюдаваше.

Той се върна в антрето. Коленичи до тялото на Капризи и след кратко колебание го погали по главата, както беше правил като дете с Едит. Чен не беше помръднал от мястото си.

— Убиха Грейнджър — каза Фийлд, когато се изправи.

— Конспираторите пазят добре тайните си. — Китаецът извади едно листче и написа телефонен номер. — Ако имаш нужда от помощ… — Сведе очи към трупа на Капризи. — Ако искаш да изразиш благодарността си към него, постарай се да оцелееш.

След час Фийлд влезе в пустото фоайе на Главното полицейско управление. Кимна на Албърт и продължи към асансьора. Натисна копчето за повикване и се загледа в стрелката, която показваше на кой етаж е кабината. Огледа се, после се качи и дръпна желязната решетка.

Натисна копчето за четвъртия етаж и асансьорът потегли със скърцане. Спря рязко на етажа. Фийлд дръпна решетката и влезе в тъмното помещение на Специалния отдел. Докато вървеше между сенките и светлите петна от уличните лампи, му хрумна, че трябваше да попита Албърт дали има някой горе.

Вратата на Грейнджъровия кабинет бе открехната, Фийлд я отвори, влезе, обиколи бюрото и седна на коженото кресло. Запали настолната лампа и снимката на Каролайн в ъгъла привлече вниманието му. Той я захлупи на бюрото.

Стори му се, че чува шум от общото помещение, и се сепна. Изгаси лампата и се ослуша. След няколко минути се увери, че няма никого.

Бюрото изглеждаше опразнено. В средното и дясното чекмедже нямаше нищо. Лявото беше пълно с бланки за текущи разходи, грижливо попълнени от Ян и подписани от Грейнджър. Под тях имаше няколко извлечения от сметки в хонконгско-шанхайската банка.

Фийлд ги прегледа. За негова изненада отделът харчеше средствата си твърде пестеливо, само в началото на всеки месец имаше големи тегления. Бяха извършени само две странични плащания: едно за заплатата на Грейнджър, възлизаща на две хиляди долара месечно, и едно за превод от двеста долара на банкова сметка в Лондон.

Извади последния лист — писмо от секретаря на Градския съвет, Джефри Доналдсън, с дата от същия ден. С него Патрик Грейнджър официално се уведомяваше, че „кандидатурата му за полицейски комисар ще бъде сериозно обсъдена възможно най-скоро“. Стилът беше сдържан, а подписът гласеше: „твой Джефри“. Двете шкафчета под бюрото също бяха празни.

Фийлд стана, изгаси лампата и излезе. Отиде на долния стаж, спря пред вратата и се заслуша.

Влезе тихо и бързо отиде при бюрото на Капризи. Запали лампата. В кутията за приходяща поща на американеца имаше един документ — доклад от Марецки, озаглавен „Убийството на Орлова“.

Фийлд го прегледа. На третата страница под подписа на Марецки Капризи бе написал: „Да се разпита Сергей защо Лена Орлова е била толкова щастлива през последните седмици?“

Също както в кабинета на Грейнджър лявото чекмедже беше пълно с формуляри за текущи разходи, дясното бе празно. Личеше, че ключалката е разбивана. Фийлд чу тракането на асансьора и изчака да види на кой етаж ще спре. Изгаси лампата.

Асансьорът спря на неговия етаж и някой дръпна решетката.

Маклауд влезе бързо. Фийлд очакваше да го види, но шотландецът влезе направо в кабинета си и затръшна вратата.

Младият мъж чу отключване, отваряне и пак затваряне на някакво чекмедже. След няколко секунди Маклауд излезе с папка в ръка.

Фийлд включи лампата на Капризи.

— Мамка му! — Маклауд бързо се окопити от изненадата. — Стресна ме. Не ме ли видя, когато влязох?

Фийлд се загледа в папката. Беше със същия цвят като онази с доклада за отпечатъците и имаше същото петно от мастило в единия край.