Том Брадби - Господарят на дъжда

Фийлд отиде пеша до Клуба по езда и клекна в сянката под часовниковата кула. Не знаеше къде да отиде и откъде да наблюдава апартамента на Наташа. Прозорците бяха тъмни. До него спяха мъж и жена с децата си. Той се замисли за семейството, което Капризи бе подпомагал.

Спомни си бала в Клуба по езда, на който беше забавлявал Пенелъпи.

Около четири часа един продавач на вестници стовари стоката си на отсрещния тротоар и Фийлд отиде да си купи „Норт Чайна Дейли Нюз“. Сензационното заглавие на първа страница гласеше: „КЪРВАВИЯТ ПЕТЪК“. Той отиде под уличната лампа пред „Щастливи времена“. Повечето статии бяха посветени на Патрик Грейнджър — „един от най-изтъкнатите обществени служители в цялата история на Шанхай“. Имаше кратко съобщение за Капризи със снимката от полицейската му карта. Описваха го като чикагски детектив, който се преместил в Шанхай, „след като убил жена си и сина си при катастрофа след употреба на алкохол“. Фийлд се почуди откъде са получили такава подробна информация. Вероятно от Маклауд, който не се беше посвенил да очерни паметта на колегата си.

Младият мъж сгъна вестника и провери колко пари има. Бяха двайсет долара.

Той отново застана на тъмно, далеч от бездомниците, и се увери, че револверът му е зареден. Нямаше други патрони, освен тези в барабана. Не мислеше, че е безопасно да се върне в общежитието.

Почуди се дали Маклауд наистина ще му позволи да напусне града. Тръгна към Френската концесия.

Руската църква тънеше в мрак, надгробните плочи изглеждаха призрачно на бледото сияние от уличните лампи. Фийлд влезе и застана до самия вход на гробището. Погледна краката си. Обувките му бяха изтъркани и мръсни. Той прокара пръсти по наболата си брада и през косата си. Не можеше да си представи да живее, без да мисли за тази жена.

Покривите вече се осветяваха от първите слънчеви лъчи. Отново огледа гробището. Представи си, че и тя чака някъде в мрака. Направи една крачка навътре, после още една. Нещо го накара да се обърне.

Тя стоеше до противоположната стена, беше се увила с черния си шлифер и косата й бе вързана. Гледаше го и въпреки че всяка клетка на тялото му го караше да се втурне към нея, той се приближи бавно, заслушан в стъпките си.

Тя притискаше ръце до гърдите си.

— Добро утро, Ричард.

— Не се надявах, че ще дойдеш.

— Можех ли да не дойда?

— Знам, че Алексей е син на сестра ти.

— Когато убиха Наталия, се опитах да избягам. Взех Алексей и се качихме на един кораб за Манила. — Тя сведе поглед. — За известно време чувствах… вярвах в невъзможното, мислех си, че ако действам бързо, ще се измъкнем от тока ужасно място.

На лицето й се изписа отчаяние. Вдигна ръка към лицето си, после я отпусна.

— Обърнах се и той беше изчезнал. Един мъж дойде и ми каза, че са го откарали в сиропиталището. Веднъж седмично отивам у Лу и един от хората му ме закарва някъде — невинаги на едно и също място. Вкарват ме в някоя стая и през прозореца гледам как Алексей си играе. Не ми позволяват да говоря с него или да му предам нещо, оставят ме да го погледам няколко минути и ме отвеждат. Ако не им се подчинявам, е ясно какво ще му направят.

Фийлд очакваше да продължи, но Наташа замълча, стоеше като хипнотизирана. Тишината бе нарушена от бръмченето на кола по улица „Жофр“, градът се пробуждаше. Той пристъпи към Наташа.

— Не мога да те убедя да ми се довериш, но мисля, че мога да ви измъкна.

Тя вдигна поглед.

— Ако не направим нещо, всички ще загинем. И тримата. Маклауд ми даде срок до обяд.

— Защо теб?

— Убиха партньора ми. Снощи. Опитаха се да убият и мен. — Прочисти гърлото си. — Ако не ми повярваш, какъв живот можеш да осигуриш на Алексей в сиропиталището и след това?

Тя не отговори.

— Знаеш ли какво обича да прави Лу с момченцата от сиропиталищата?

Изведнъж тя се хвърли върху него, притисна глава до гърдите му и заби дългите си, кокалести пръсти в раменете му. Миризмата й го обгърна, косата й се навря в устата и очите му. Той я прегърна, после се опита да я отблъсне, но тя не го пускаше.

Фийлд хвана пръстите й и се освободи от прегръдката й. Вгледа се в очите й, където се четеше объркване, облекчение и колебание.

— Трябва да правиш точно каквото ти кажа.

— Не съм дете.

— Имаме право само на един опит. Къде е Алексей?

Тя поклати глава.

— Сигурно имаш някакво предположение.

Наташа се втренчи в него и сега в очите й се четеше само страх. Фийлд се опита да не издава своя.