Том Брадби - Господарят на дъжда

— Нямам представа за какво говорите.

Капризи извади бележника си.

— Твърдите, че никога не сте познавали Наталия Симоновна, така ли?

Люис отговори с все същия хладен, но учтив тон:

— Ако обясните по-добре какво искате, детективе, може би ще мога да ви помогна.

— Сигурен съм, че ви е известно, че Наталия Симоновна е предишната жертва на убиеца на Лена Орлова. Знаем, че сте ходили редовно при нея, и имаме свидетел, който ви е видял да влизате в апартамента й в нощта на убийството.

— Да повикам ли адвоката си?

— Това е ваше право.

— Пошегувах се, детективе. — Люис запали цигара и подхвърли пакета на Фийлд. — Уви, нямам никаква представа коя е тази Наталия.

— Сестрата на Наташа Медведева — намеси се младият детектив.

— Горката.

— Значи сте я познавали? — настоя Капризи.

— Не.

— Познавате обаче Наташа Медведева.

Люис се подсмихна:

— В морето има доста рибки, детективе.

Капризи се обърна към стената. Както във всички подобни кабинети тя бе покрита с портрети на предишните директори на фирмата.

— Имате ли близки тук? — попита американецът.

— Ако имате предвид дали съм женен, не.

— Други роднини?

— Какво значение има?

— Ще съм ви благодарен, ако отговорите на въпроса, господине.

— Ами, баща ми почина и затова аз управлявам компанията. Майка ми се върна в Шотландия. Първият ми братовчед Хамиш и жена му са най-близките ми роднини тук, но имам и други братовчеди, работещи на различни постове в компанията.

— Познавахте ли Лена Орлова?

— Както вече съм ви казал, няколко пъти съм я виждал в „Маджестик“.

— Никога ли не сте посещавали апартамента й?

— Не.

Люис се облегна на коженото кресло и спокойно огледа двамата полицаи.

— Никога ли не сте посещавали кооперацията „Щастливи времена“?

— Не съм твърдял такова нещо.

— Ходили ли сте у госпожица Медведева?

— Веднъж или два пъти.

— Само толкова?

— В общи линии, детективе, се стремя да избягвам контактите с рускини. Причиняват твърде много неприятности.

Капризи се приближи до прозореца.

— Лена Орлова е пазила подробни записки за незаконни пратки от вашите фабрики. От „Деланси“ научихме, че имате известни сексуални предпочитания, съвпадащи с тези на убиеца.

Люис погледна Фийлд, но изражението му остана непроницаемо.

— Виж ти!

— Лена Орлова се е надявала да се измъкне от Шанхай. Разказала на приятели, че са й обещали паспорт и нов живот и Европа. Пазила е подробностите за пратките като застрахователна полица.

— Колкото и да съм влиятелен, детективе, дори аз нямам право да издавам паспорти от името на правителството на Нейно Величество.

Колкото повече говореше Капризи, толкова по-спокоен и надменен ставаше Люис. Ако в началото разговорът го дразнеше, сега той открито им се надсмиваше.

— Искате ли да ми кажете нещо друго?

— Имаме свидетел, който ви е видял да влизате в апартамента на Наталия Симоновна в нощта на убийството й. При първото ни посещение във фабриката ви вашите хора се опитаха да ни убият.

— Какво точно очаквате от мен?

— Обяснение, преди да повдигнем обвинения срещу вас.

— Да не би днес да е първи април?

— Не се шегуваме, господин Люис.

— Господа, мога да ви слушам цял ден. Наистина. Много сте забавни, но имам работа. — Лицето на Люис придоби по-сурово изражение. — За съжаление като управител на най-голямата компания в Шанхай нямам време да слушам такива идиотски измислици.

— Много добре.

— Ако искате да повдигнете обвинения срещу мен, моля. Съветвам ви обаче преди това да представите така наречените си улики пред началниците си. Не бих искал да съм на ваше място, ако предприемете нещо зад гърба им. — Той присви очи. — Винаги съм подкрепял нашата полиция, но сега се питам защо. Надявам се, че няма нужда да ви изпращам до вратата. И предайте много поздрави на господин Маклауд.

Реката още блестеше под слънцето, но въздухът беше по-свеж. Един параход тъкмо бе спрял на пристанището и бълваше черен дим. Сирената му изсвири два пъти и тълпата на кея нададе радостни възгласи.

— Защо не ми каза, че двете жени са сестри? — попита Капризи.

— Извинявай.

— Разкажи ми нещо повече.

Фийлд погледна към последния етаж на централата на „Фрейзърс“.

— Наталия Симоновна е голямата сестра на Наташа Медведева. Сменила си името, когато започнала да проституира, но баща им научил и се самоубил. Бил царски генерал и не могъл да преживее срама.