Христо Пощаков - Приключения в Дарвил

— Методите ни са такива — разсмя се агентът. — Започваме от по-отдалече.

— Какво искате да узнаете?

— Желая да бъда разбран правилно. Нямаме нищо против него и намерението е да допълним портрета му. Изглежда се е добрал до нещо от национална значимост и може да бъде полезен на обществото. Затова се намирам тук, вашите сведения са в състояние да допринесат за изясняването на извънредно важен проблем.

— Говорете по-ясно!

— Как да ви кажа. Франк Гарсиа се е докоснал до нещо важно, което касае федералния бюджет. Не мога да бъда по-конкретен, налага го секретността на операцията.

— Какво точно ви трябва?

— Характеристика на приятеля ви. Навици, привички, характер. Длъжен сте да го направите, като честен данъкоплатец. Ние трябва да преценим бъдещото му ниво на полезност във връзка с предстоящото разследване.

Притиснат от мъглявите обяснения на агент Дрейтън, бях принуден да си отворя устата. Разказах му за запознанството с Франк, за съвместната ни работа и за последните перипетии, довели до смъртта на Чарлз Медоу. Не премълчах и за събитията по време на урагана За моя изненада, агентът остана доволен от чутото, макар че горе-долу същото бях казал и на инспектор Шелдън.

— Имате ли някакви предположения относно феномена, наричан Джеймс Боулдинг Фърпоу? — попита накрая.

— Никакви — признах честно. — Но мога да добавя, че в действията си той определено се изявява като личност.

Агент Дрейтън въздъхна.

— Не сте ли в състояние да добавите повече? — попита почти умолително.

— Не, за съжаление. Природата не ме е надарила с богата фантазия. Извинете за любопитството, вашето ведомство не се ли добра до него? — осмелих се на свой ред да задам въпрос. — Той е важен свидетел на последните събития в СИМАКС.

— Как да ви кажа, мистър Биши. Докато на книга СИМАКС все още съществува, Джеймс Фърпоу е напълно изчезнал. Няма го и толкова. Това е един от основните ми проблеми и не съм в състояние да дам повече сведения.

От долния етаж се дочу някакъв шум и федералният агент внезапно наостри уши. Докато пъхаше ръка под сакото си, аз се чудех каква може да бъде причината и щях да продължавам да витая в сферата на догадките, ако вратата на помещението не се беше отворила и в него не бе нахлула едра фигура, която се хвърли към мен в директна атака.

— Лягайте на пода! — изкрещя Дрейтън, после ушите ми писнаха от дузина гърмежи. Дупките от куршумите задимяха по дрехите на неканения гост, а под тях проблесна метална повърхност. Той се бе доближил до прозореца и се намираше само на крачка от мене, когато агентът с див вик стовари крака си в областта на гърдите му. Неочакваният посетител изгуби равновесие и тялото му изчезна всред струя от хиляди парченца стъкла, които някога в целостта си ми осигуряваха възможността да наблюдавам навън, без да ме духа вятър.

Заедно с федералния агент се надвесих през отвора в ликвидирания прозорец. Непознатият кротко лежеше върху керамичните плочки, покрили късата алея пред трите храста, засети някога от краткотрайната съпруга на стареца, която би следвало да бъде и моя майка. От спуканото му тяло се подаваха електронни платки и разноцветни кабелчета. Беше робот, изпратен да ме убие. Чувствах го интуитивно, а агент Дрейтън ме беше спасил и трябваше да му благодаря.

Тънкото пиукане на факса ме извади от състоянието на вцепенение, от апарата излизаше парченце хартия. Преборих се със себе си и се заставих да отида до апарата и да я откъсна. Лекият трепет на ръцете ми не попречи да прочета: "Няма да останеш ненаказан. Ще бъдеш унищожен заедно с Франк Гарсиа. Мислех те за по-лесен от двамата, но се излъгах. За в бъдеще ще наказвам всеки и всички, тръгнали срещу мен."

Федералният агент взе неприятното послание от ръцете ми, прочете го и по челото му се появиха дълбоки бръчки. В гънките на собствения ми мозък внезапно просветна бледа лампичка и въпреки слабото й действие, успях да изясня същността на ситуацията, в която бях попаднал. Франки, Чар ли и аз започнахме войната, Големия бос я продължаваше. Нещото, което не съществуваше и същевременно беше изчезнало.

— От днес ще бъдете охраняван — каза агентът и съчувствено ме потупа по рамото. Веднага ще се свържа с инспектор Шелдън.

След петнайсетина минути в задното дворче се появиха хора с униформи, играта загрубяваше. Цивилни експерти пощеха вътрешността на робота, извършваха непонятни за мен действия, сортираха микрочипове и ги поставяха в различни прозрачни пликове. Па едно време издебнах удобен момент и дръпнах федералния агент за ръкава.