Вратата към перистила се отвори и слънцето триумфално нахлу в таблинума, ослепително с неземния си блясък. На фона му се открояваше силуетът на усмихнатата Юлия, протегнала ръка към гостенина.
— Гай Марий — приветливо се обърна тя към него, сякаш присъствието му я радваше.
— Юлия — отвърна й Марий, като пристъпи напред, за да й подаде на свой ред ръка. По лицето му се беше изписало известно смущение, защото не знаеше точно как трябва да се държи. Покашля се и като не му хрумна нищо друго, мина по същество: — Баща ти сигурно ти е казал?
— О, да — кимна му тя, но усмивката й не помръкна. На Марий дори му се стори, че девойката срещу него всеки миг ще прихне да се смее, и то не от момичешко неудобство, а просто защото й е леко на сърцето. Но Юлия скоро се овладя и по всичко личеше, че е господарка на положението, при все се отнасяше с нужното уважение към гостенина.
— И нямаш нищо против? — бръкна сам в раната си той.
— Очарована съм — поглъщаше го тя с красивите си, топли, сиви очи, без усмивката й да помръкне дори за миг. Сякаш за да го увери в искреността си, тя го погали по дланта и я притисна още по-силно в своята. — Гай Марий, Гай Марий, няма защо да се притесняваш! Наистина съм очарована, повярвай ми!
Той извади лявата си ръка изпод тогата си и я хвана за тънките китки, вперил почти несъзнателно поглед в безупречно поддържаните й нокти и белите нежни пръсти.
— Но аз съм стар!
— Тогава значи предпочитам старци… — отвърна му тя, — щом те харесвам.
— Харесваш мен?
Юлия примигна, сякаш недоумението му я изненада.
— Разбира се! Иначе щях ли да се съглася да се омъжа? Баща ми е прекалено мил и благороден, за да ме накара насила. Дори да е бил сигурен, че те искам за мъж, пак не би ме предложил без собственото ми съгласие.
— Но сигурна ли си, че не си си го внушила нарочно? — недоумяваше Марий.
— Не беше необходимо — търпеливо отвърна тя.
— Навярно има някой младеж, който те привлича много повече от мен.
— Нищо подобно. Всички младежи ми напомнят прекалено много за братята ми, за да са ми интересни.
— Но… но… — чудеше се той какво да й възрази и се хвана за най-глупавото. — Но виж какви вежди имам само!
— Разкошни са — не искаше да отстъпи тя, — вдъхват респект.
Марий целият се изчерви от неудобство, а това съвсем го лиши от способността да спори. Изведнъж си даде сметка, че момичето насреща му, колкото и да е самоуверено, си оставаше едно невинно създание, което не можеше дори да предположи какво му е на мъж като него в такъв момент.
— Баща ти каза, че можем да се оженим през април, преди рождения ти ден. Съгласна ли си?
Юлия леко се намръщи.
— Ами да, защо не, ако наистина настоява. Но ако зависеше от мен, бих желала това да стане по-рано, още през март. Винаги съм искала да се омъжа на празника на Анна Перенна.
Изборът й беше доста озадачаващ. Денят беше едновременно подходящ и напълно неподходящ за подобни церемонии. Празникът на Анна Перенна, който се честваше при първото пълнолуние в началото на март, беше изцяло свързан с луната и с вече отминалата Нова година. Самият ден беше благоприятен, но на следващия се гледаше с лошо око.
— Не се ли страхуваш да започнеш брачния си живот под лошо знамение? — попита той.
— Никак — твърдо отговори момичето. — Никакви знамения не биха могли да ни навредят.
Сложи ръката си върху неговата и го погледна в очите.
— Майка ми позволи да остана съвсем за кратко насаме с теб, а има един въпрос, който двамата трябва да обсъдим, преди да е дошла. Става дума за зестрата ми — усмивката й помръкна и тя замислено го изгледа. — Не мисля, че съвместният ни живот с теб, Гай Марий, ще се окаже лишен от радост и щастие, защото в твое лице виждам почтен и в същото време благоразумен човек. А някой ден ще се убедиш, че и аз по нищо не ти отстъпвам. Ако двамата съумеем да се уважаваме взаимно, сигурно ще бъдем щастливи. Но майка ми изрично настоява да получа своята зестра, за което пък баща ми никога не би посмял да отвори дума пред теб. Разбира се, подобна зестра ще ми е нужна, колкото да съм осигурена и да не завися изцяло от теб — все пак някой ден може да ти хрумне да се разделиш с мен. Баща ми обаче е толкова стъписан от твоята щедрост, че за нищо на света не би поискал повече. Така че му обещах сама да те помоля за това, и то преди майка ми да е дошла. Защото тя съвсем няма намерение да си мълчи.
В погледа й не се четеше алчност, а само загриженост.
— Навярно би могъл да отделиш известна сума, която, ако не се стигне до развод, ще остане колкото за мен, толкова и за теб самия. И едва ако се разделим, ще я взема.
Читать дальше