Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

Малката адвокатка! Римлянка до мозъка на костите си. Всяко изречение беше толкова добре премерено: хем да звучи невинно, хем да бъде убедително.

— Мисля, че е напълно възможно — съгласи се Марий.

— Ще направиш така, че докато съм ти жена, да нямам достъп до тези пари. Така всички ще знаят, че съм честна спрямо теб.

— Ако наистина е такова желанието ти, не виждам никакви пречки. Но не разбирам защо трябва да те лишавам от средства. С удоволствие още сега ще прехвърля част от имуществото си на твое име и ще разполагаш с него, както намериш за добре.

Тук Юлия не можа да се въздържи и се засмя.

— Все едно си избрал не мен, а Юлила! Не, благодаря ти, Гай Марий. Предпочитам всичко да бъде така, както го изисква етикетът — нежно му рече тя и приближи лице до неговото. — А сега ще ме целунеш ли, преди да е дошла майка ми?

Това й желание го обърка много повече от мисълта за зестрата й. Изведнъж си каза, че за нищо на света не бива в подобен миг да я разочарова или да я отблъсне от себе си. Но какво знаеше той за целувките, за ласките? В самооценките си като мъж никога не се беше интересувал от мнението на случайните си любовници и досега не се беше случвало някоя от тях да му заяви, че е добър или не в леглото и в прелюдиите преди него, и то не за друго, а защото самият Марий никога не беше обръщал внимание на ласките, с които даряваше тези си избраници за нощ — две. Освен това нямаше представа какво очаква една девойка от първата целувка на любимия си. Трябваше ли да я притисне до себе си и да я целуне с цялата страст, на която беше способен, или пък да се задоволи само с едно леко докосване, оставяйки милувките за по-късно? Кое бе по-уместно: чувствеността или уважението, след като тъй и тъй любовта не представлява друго, освен надежда за щастливо бъдеще? Юлия беше загадка, към която той не можеше сам да открие ключа; нямаше представа какво очакваше тя от него, нито какво желае. Единственото, което знаеше, бе, че иска да й се хареса.

В крайна сметка Марий пристъпи към нея и леко се наведе, защото тя беше необичайно висока за жена, и усети хладните й, меки като коприна, но плътно стиснати устни. Инстинктът бързо реши дилемата му и като затвори очи, той остави инициативата на девойката. За самата Юлия целувката беше нещо съвършено ново, желано, но в същото време непознато. Цезар и Марция се бяха погрижили да държат дъщерите си едва ли не под похлупак. Голямата, която отрано се беше отдала на учението и интелектуалните занимания, можеше и по нищо да не прилича на сестра си, но това не означаваше, че не изпитва силни чувства. И двете бяха способни на желание и страст, с тази разлика, че всяка щеше да ги прояви по свой начин.

Когато понечи да издърпа ръцете си от неговите, Марий дори не се опита да ги задържи и вече беше готов да отстъпи, но тя го прегърна и притисна още по-силно устните си към неговите. Едва сега се реши да ги поотвори, но в същото време той на свой ред се възползва от свободните си ръце, за да я обгърне през кръста. Плътната му, надиплена тога ги държеше на разстояние, но това ни най-малко не ги притесняваше. И двамата едновременно усетиха кога трябва да престанат с това взаимно изучаване и да прекъснат целувките си.

Междувременно в стаята безшумно беше влязла Марция, която, макар и да ги залавяше на местопрестъплението, едва ли би им направила забележка. Устните на Марий бяха не върху тези на дъщеря й, а само върху едната й страна, докато самата Юлия с премрежения си поглед издаваше задоволство и в същото време сигурност и спокойствие като някоя котка, която е била погалена точно там, където й е най-приятно.

Двамата отстъпиха назад, без ни най-малко да се смутят от присъствието на майката, в чийто поглед обаче Марий прочете скритата тъга. Той лесно можеше да си обясни какви чувства напират у една аристократка не от толкова древен род, колкото съпруга си, но все пак държащ дъщеря й да се омъжи за човек от своята среда, пък ако ще и без пукната пара. Но щастието, което го изпълваше в този миг, му позволяваше да не обръща внимание на тревогите на бъдещата си тъща, която тъй и тъй беше само две години по-млада от него. За себе си Марция несъмнено беше права: Юлия заслужаваше някого далеч по-млад и по-достоен от един италийски простак без думичка гръцки. Което пък не означаваше, че Марий лесно ще се откаже от нея — за нищо на света! Напротив, щеше да направи всичко по силите си, за да убеди майката, че дъщеря й си е намерила най-прекрасния съпруг на света.