Колийн Маккълоу: Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

Година седма (104 г. пр.Хр.)

В консулството на Гай Марий (II) и Гай Флавий Фимбрия

Година осма (103 г. пр.Хр.)

В консулството на Гай Марий (III) и Луций Аврелий Орест

Година девета (102 г. пр.Хр.)

В консулството на Гай Марий (IV) и Квинт Лутаций Катул Цезар

На Сула се падна задачата да организира триумфалното шествие на Марий. Той следваше стриктно получените нареждания въпреки вътрешното си недоволство, което се дължеше не на друго, а именно на въпросните нареждания.

— Искам триумфът да бъде подготвен и проведен бързо и без излишни усложнения — беше заръчал Марий още в Путеоли, когато двамата стъпиха на италийския бряг. — До шестия час най-късно шествието трябва да се е качило на Капитолия, за да се съчетае церемонията с тази по встъпването в длъжност на консулите и с първото годишно заседание на Сената. Но самото шествие не бива да те тревожи излишно, защото това, с което искам да се запомни този ден, е пирът след заседанието. В крайна сметка, налага ми се да устроя два пира едновременно: единият — като триумфиращ пълководец, другият — като новоизбран първи консул. Така че, Луций Корнелий, искам всичко, свързано с пиршеството, да е готово до последната подробност! Никакви твърдо сварени яйца и вмирисани сирена, разбираш ли ме? Храната да е прясна и възможно най-скъпа, танцьорите, певците и музикантите да са най-добрите и най-известните в Рим, чиниите да са златни, а ложетата — тапицирани в пурпур.

Докато слушаше всичко това, на Сула му се свиваше сърцето. Марий щеше да си остане завинаги един селянин с аспирации към властта; да се претупат шествието и церемонията по встъпването в длъжност, а след това да се дават богоугодни пиршества, беше проява на изключително лош вкус. Особено с такава евтина показност със златото и пурпура!

Тъй или иначе, нямаше да се нарича Сула, ако не изпълнеше дословно дадените му нареждания. На бърза ръка намери нужните глинени делви, измазани отвътре с восък, за да не пропускат вода, и ги прати до Бая за стриди, до Кампания за раци, до залива Кратер за скариди, докато цял керван каруци, снабдени със същите съоръжения, се запъти нагоре по течението на Тибър, за да търси змиорки и щуки; изкусни рибари застанаха пред отходните тръби на римската канализация, за да ловят костури — гиганти, а доставчиците се завтекоха да носят на готвачите стада и ята от специално угоявани с тестени сладки животни — от петли и патици, прасета и ярета до фазани и малки сърнички — с нареждането да ги опекат добре и да ги натъпчат с всевъзможни пълнежи; без да забравяме внушителното количество гигантски охлюви, които Марий и Сула бяха донесли от Африка — един вид почит от страна на Публий Вагиений, който се надяваше да научи за реакцията на римските сладокусници.

По този начин Мариевият триумф държеше постоянно под творческо напрежение Сула, който се утешаваше с мисълта, че когато дойде ред за неговия триумф, ще се погрижи шествието да се проточи толкова дълго, че да са му нужни три дни да мине от единия до другия край на определения още в дълбока древност маршрут — досущ както беше направил Емилий Павел. Защото беше проява на истински аристократизъм както да придадеш блясък на парада си, така и да му отделиш по-дълго време, за да могат колкото се може повече римляни да станат свидетели на триумфа ти. Докато обратно — да похарчиш луди пари и да прекараш целия си ден в храма на Юпитер Оптимус Максимус, за да ядеш и пиеш, това си беше чиста проба селящина, отчаян опит на едно парвеню да спечели благоразположението на видните римски граждани.

Все пак Сула успя да превърне самото шествие в запомнящо се зрелище. Имаше с какво да представи на зрителя всяко едно от паметните сражения в Африка — като се започне с гигантските охлюви от Мулухат и се свърши със самата Марта Сирийката. Пророчицата се беше излегнала върху кушетка, тапицирана в пурпур, която беше покачена на огромна платформа, имитираща тронната зала на княз Гауда в Картаген. До нея седеше актьор, изобразяващ Гай Марий, и друг, играещ възможно най-достоверно ролята на Гауда. По нареждане на Сула върху покрива на голяма покрита каруца, покрита с орнаменти и украшения, бяха подредени всички бойни отличия на Марий. Нататък се тътрузеха колите с плячката, след тях — колите с пленените от врага доспехи, колите с всичко онова, отнето от неприятеля, което си струваше да се покаже на римския гражданин. Купищата предмети обаче бяха подредени толкова майсторски, че зрителите можеха отдалеч да ги различават и да се възхищават на всеки един поотделно. Още по-назад бяха теглени затворени в клетки лъвове и чудати маймуни, а подире им гордо пристъпваха две дузини африкански слонове. И шестте легиона от африканската армия се бяха строили, за да участват в шествието, но им бяха отнети копията, мечовете и ножовете — вместо тях всеки един легионер държеше дървена тояга, окичена с лавров венец.