Колийн Маккълоу: Венец от трева (Част III: Омразата)

След като според думите на малкия Цезар омагьоса Катон Консул и го лиши от възможността да воюва срещу марсите, Луций Корнелий Сула предприе всички нужни ходове, за да възвърне в римски ръце териториите, отнети от италийците. Макар официалният му пост да продължаваше да бъде този на висш легат, той фактически се беше превърнал в главнокомандващ целия южен театър на бойните действия. Сула беше сигурен, че никой от консулите, още по-малко от сенаторите, би му се бъркал в работата — стига, разбира се, той да постигнеше поне някакви успехи. Италия беше уморена; от двамата водачи на италийските народи единият — марсът Квинт Попедий Силон — дори би приел да капитулира, ако не беше другият — самнитът Гай Папий Мутил — да го възпре. Сула добре познаваше самнитския нрав и беше сигурен, че докато Мутил не се убеди в пълното поражение на войските си, никога не би се съгласил на мир с Рим.

Първото, което Сула стори, представляваше тайна и съвсем изненадваща маневра. За свое щастие той разполагаше с човека, който да я извърши както трябва. Ако планът успееше, щеше да ознаменува началото на самнитския край и пълната римска победа в Южна Италия. Без дори да съобщи на Катул Цезар в Капуа с каква цел изтегля двата най-добри легиона от армията, действаща в Кампания, Сула ги натовари посред тъмна нощ на товарните кораби, закотвени в пристанището Путеоли.

Начело на легионите застана легатът Гай Косконий, който получи от началника си съвсем ясни и подробни заповеди. Трябваше да заобиколи южния край на италийския ботуш и да акостира по източните му брегове някъде около град Апенеста в Апулия. Пътуването можеше да се раздели на три големи отсечки. По време на първата — на юг, покрай западното крайбрежие на полуострова — никой нямаше да се учуди кой знае колко от римската ескадра; из цяла Италия се разнасяха слухове за поредното въстание в Сицилия и в това, легионите да се запътят към острова, нямаше нищо нелогично. През втория етап от голямата обиколка корабите щяха да следват все така брега и да се правят, че целта им е да снабдят с провизии откъснатите римски градове като Кротон, Тарент и Брундизиум. Във всяко едно от пристанищата офицерите усилено трябваше да разправят как отивали към Мала Азия. За по-голяма сигурност Сула беше говорил и на войниците, че задачата им се отнася именно до далечната задморска провинция. Когато най-после ескадрата напуснеше Брундизиум и предприемеше последната, най-кратка, част от пътуването си, всички жители на града трябваше да останат с впечатлението, че легионите отиват в македонското пристанище Аполония, от отсрещната страна на Адриатика.

— След Брундизиум — предупреждаваше подчинения си Сула — да не сте помислили да се доближите до брега. Едва когато стигнете крайната си спирка, тогава ще акостирате и ще излезете на сушата. Къде точно да стане това, оставям на теб. Нека мястото бъде тихо и спокойно, а ти не бързай с първия си удар. Изчакай легионите ти да се приготвят и чак тогава влез в сражение. Целта ти е да е освободиш Минуциевия път на юг от Ларинум и Апиевия на юг от Аскулум Алулиум. Щом успееш и в двете, съсредоточаваш силите си срещу Източен Самниум. Докато изпълниш всичко това, аз вече ще съм тръгнал по суша на изток и ще чакам да се срещнем.

Косконий беше доволен от възможността да се отличи. Знаеше, че с двата легиона, които Сула му предоставяше, той има всички шансове да успее в начинанието и да оправдае оказаното му доверие. И все пак предпочиташе да си мълчи и само да слуша последните нареждания на благодетеля си.

— Помни, Гай Косконий, гледай да останете повечко на море — допълни Сула. — Не искам да изминавате повече от двайсет и пет мили на ден. Сега сме краят на март. Нека излезете на бреговете край Апенеста след около петдесет дни. Ако пристигнете по-рано и влезете в бой с италийците, няма да мога да ви се притека на помощ. Тези петдесет дни са ми нужни, за да си върна всички пристанища в залива Кратер и да изтикам Мутил от Западна Кампания. Едва след като успея и в едното, и в другото, ще мога да потегля на изток.

— Тъй като заобикалянето на полуострова по вода не е лесна работа, по-добре, че ми оставяш тези петдесет дни, Луций Корнелий — увери го Косконий.

— Ако трябва да гребете, ще гребете.

— Точно след петдесет дни ще бъда там, където ми е наредено, Луций Корнелий. Можеш да разчиташ на точността ми.