Колийн Маккълоу: Цезар (Част III: Рубикон)

Рубикон

1 януари — 5 април 49 г.пр.н.е.

Заранта на първия ден на годината Гай Скрибоний Курион се прибра в дома си на Палатина и бе посрещнат сърдечно от съпругата си.

— Стига, жено! — възкликна той, докато я притискаше към себе си, радостен да я види отново. — Къде е синът ми?

— Идваш тъкмо навреме, за да видиш как закусва.

Фулвия го заведе в детската стая, където вдигна сънливия малък Курион от люлката и му го показа гордо.

— Не е ли красив? О, винаги съм искала да имам червенокосо дете! Одрал ти е кожата, и какъв палавник само ще стане.

— Не виждам нищо палаво в него. Изглежда съвсем кротък.

— Това е защото още живее в бебешкия си свят под закрилата на майка си.

Фулвия кимна на бавачката да излезе и смъкна робата си от раменете.

Изправи се пред него с пълните си гърди с малки капчици мляко на зърната — най-красивата гледка, която беше виждал. Курион изгаряше от желание да я прегърне, но се настани на един стол и я загледа как сяда на друг и поднася сънливото бебе към едната си гърда. Невръстният Курион засмука шумно и допря малките си юмручета до мургавата кожа на майка си.

— Сега, като го гледам, мога да съм напълно спокоен, Фулвия. През всичките тези години с Клодий не съм си давал сметка колко грижовна майка си. Нямаш нужда от помощта на бавачки. Майчинството ти е вродено.

Тя го изгледа изненадано:

— Децата са прекрасно нещо, Курионе. Те са най-великият израз на онова, което съществува между един мъж и една жена. От една страна, се нуждаят от съвсем малко, а, от друга, изискват много. Доставя ми удоволствие да задоволявам естествените им нужди. Чувствам се невероятно, когато ги кърмя. Това е моето мляко, Курионе! — Тя се усмихна лукаво. — Е, все пак нямам нищо против бавачката да сменя пелените и прислужницата да ги пере.

— Така и трябва — съгласи се той и се облегна назад, за да я погледа.

— Днес навършва четири месеца.

— Да, пропуснах три нундини от живота му.

— Как беше в Равена?

Той вдигна рамене, намръщи се.

— Май по-скоро трябваше да попитам как е Цезар, а?

— Наистина не знам, Фулвия.

— Не се ли срещна с него?

— В продължение на три нундини сме разговаряли с часове всеки ден.

— И въпреки това не знаеш.

— Обсъдихме всеки аспект на сегашното положение, но той е непроницаем, към всичко подхожда логично и спокойно. — Курион се намръщи, наведе се и погали червената косица на сина си. — Пред Цезар и най-великият гръцки философ бледнее. Всичко при него е премерено и аргументирано.

— Е, и?

— И човек разбира всичко много добре, освен едничкото, което най-много иска да научи.

— И то е…

— Какво възнамерява да прави.

— Ще настъпи ли в края на краищата към Рим?

— Де да знаех, мила моя. Ала не мога да кажа. Нямам представа.

— Те са сигурни, че няма да го направи, знаеш ли? Добрите люде и Помпей.

— Фулвия! — възкликна Курион и се изправи на стола. — Помпей не може да е толкова наивен, дори Катон да е.

— Напротив.

Фулвия отдръпна бебето от гърдата си, постави го на скута си с лице към себе си и го наведе леко, докато то не се оригна шумно. След това го вдигна отново и го премести на другата си гърда. Заговори отново, този път, без да спира:

— Напомнят ми на един вид животинки, които не са свирепи, а само се правят на такива, защото са установили, че така могат да уплашат враговете си. Докато мине някой слон и ги смачка просто защото не ги е видял. — Тя въздъхна. — Напрежението в Рим е огромно, съпруже. А добрите люде продължават да се перчат. Държат речи на форума, докарват сената и конническите центурии до панически страх. А през това време Помпей говори за неизбежността на гражданската война пред такива плашливи мишчици като Цицерон. Ала той сам не вярва на думите си, Курионе. Той знае, че Цезар има само един легион от тази страна на Алпите и че няма никакви доказателства за прехвърлянето на други. Знае, че ако трябваше да дойдат други войски, вече да са в Италийска Галия. Добрите люде също го знаят. Не виждаш ли? Колкото повече шум вдигат и колкото по-обезпокоителни слухове пуснат, толкова по-голяма ще е победата им, когато Цезар отстъпи. Тогава ще се покрият със слава.

— Ами ако Цезар не отстъпи?

— Тогава ще бъдат смачкани. — Фулвия погледна лукаво съпруга си. — Ти сигурно имаш някакво предчувствие, Гай. Какво ти казва шестото чувство?

— Че Цезар ще се опита да разреши проблема по законен ред.