Колийн Маккълоу: Цезар (Част III: Рубикон)

— Цезар не се колебае в решенията си.

— Известно ми е.

— Значи вече всичко е измислил.

— Да, смятам, че тук си права.

— С някаква мисия ли си дошъл, или просто се връщаш вкъщи?

— Нося писмо от Цезар до сената. Иска да се прочете днес, при встъпването в длъжност на новите консули.

— Кой ще го прочете?

— Антоний. Аз вече не заемам магистратски пост, мен няма да ме изслушат.

— Ще останеш ли поне няколко дни при мен?

— Надявам се никога вече да не се налага да те оставям сама, Фулвия.

Скоро след този разговор Курион тръгна за храма на Юпитер на Капитола, където по традиция се състоеше първото сенатско заседание за годината. Върна се вкъщи след няколко часа заедно с Марк Антоний.

Подготовката за вечерята отне известно време: прочетоха се молитви, на ларите и пенатите бяха поднесени дарове, участниците в храненето съблякоха и сгънаха тогите си, събуха се, измиха се и си избърсаха краката си. След това Фулвия се настани на кушетка — тя бе една от онези жени със скандално поведение, които настояваха да се хранят легнали.

— Разказвайте — подкани тя мъжа си и госта му, след като прислужниците сервираха първото блюдо и се оттеглиха.

Антоний започна да се храни, Курион заговори:

— Нашият лаком приятел прочете писмото на Цезар толкова високо, че нищо и никой не можеше да го надвика.

— Какво беше посланието на Цезар?

— Предлага да му бъде разрешено да запази империума, провинциите и войските си, иначе всички, които имат империум и провинции, да се откажат от тях в момента, в който той предаде своите.

— А! — възкликна доволно Фулвия. — Значи ще настъпи.

— Какво те кара да мислиш така?

— Неговото напълно абсурдно и неизпълнимо предложение.

— Да, знам, че е такова, но…

— Права е — избоботи Антоний с пълна уста. — Ще настъпи.

— Продължавайте, какво стана после? — подкани ги жената.

— Лентул Крус председателстваше. Отказа да постави предложението на Цезар на обсъждане. Вместо това заговори разни глупости за общото положение на държавата.

— Ама нали Марцел Малкия е първи консул. Той държи фасциите за януари! Защо не председателстваше той?

— Отиде си у дома след религиозната церемония — измърмори Антоний. — Боляла го глава.

— Ако ще говориш, Марк Антоний, вдигни си зурлата от копанята — сряза го Фулвия.

Антоний преглътна и се усмихна виновно:

— Извинявай.

— Строга майка, а? — отбеляза с възхита Курион.

— Какво стана после? — поиска да научи строгата майка.

— Метел Сципион взе думата — продължи с въздишка Курион. — О, богове, какъв досадник! За щастие беше прекалено нетърпелив да прокара предложението си, та не се впусна в безкрайни празнословия. Законът на десетте трибуни бил недействителен, така каза, а това означавало, че Цезар нямал право нито на провинции, нито на войска. Трябвало да се яви в сената като редови член и да се кандидатира за следващите консулски избори. Сципион предложи на Цезар да се заповяда да разпусне войската си до определен срок, след което, ако не го стори, да бъде обявен за обществен враг.

— Гаден номер — отбеляза Фулвия.

— О, и още как. И целият сенат беше на негова страна. Съвсем малко гласуваха против.

— Не може да е минало!

Антоний преглътна бързо, след това изрече:

— Двамата с Квинт Касий наложихме вето.

— О, добър ход!

Помпей обаче изобщо не смяташе ветото за добър ход. Когато на следващия ден обсъждането на предложението бе възобновено и народният трибун отново го блокира, той изгуби самообладание. Напрежението в тези дни му се отразяваше по-силно отколкото на когото и да е в града — Помпей имаше най-много да губи.

— Така няма да стигнем доникъде! — изръмжа той на Метел Сципион. — Искам вече да се свършва! Това е смешно! Ден след ден, месец след месец, ако продължава така, март ще се изтърколи, а още няма да сме поставили Цезар на мястото му! Имам чувството, че си играят с мен, и това никак не ми се нрави! Стига с този театър! Време е най-после сенатът да предприеме нещо! Ако не могат да прокарат през народното събрание закон за лишаване на Цезар от всичко, да обявят извънредно положение и да оставят нещата на мен!

Той плесна три пъти, за да повика камериера си.

— Искам незабавно да предадеш посланието ми до всеки сенатор на Рим — нареди той на прислужника. — Да ми се явят до два часа.

Метел Сципион го погледна тревожно:

— Помпей, дали е разумно? Да караш цензори и бивши консули да ти се явят ?