Колийн Маккълоу: Цезар (Част III: Рубикон)

И така, Цицерон завари първия мъж в доста по-сговорчиво настроение. Осъзна го и побърза да атакува:

— От сигурни източници знам, Велики, че Цезар ще се съгласи да се откаже от всичко, освен от Илирикум и един легион. Ако приемеш тази възможност и използваш цялото си влияние, за да бъде одобрена, ти ще станеш герой. Така само благодарение на теб ще бъде избегната гражданската война. Цял Рим, освен Катон и малцина други, ще ти засвидетелства почитта си, ще ти издигнат статуи, ще те удостоят с почести. И двамата знаем, че Катон си е поставил за цел да осъди и изпрати Цезар в изгнание, но ти не целиш точно това, нали? Ти просто не желаеш да бъдеш третиран наравно с Цезар; да загубиш каквото загуби и той. В това последно предложение обаче не се споменава нищо за теб.

Лицето на Помпей се разведри:

— Вярно е, че аз не мразя Цезар както го мрази Катон, а и не съм толкова дебелоглав. Не искам да кажа, че няма да гласувам против задочното му кандидатиране за консул, но това е друг въпрос и дотогава има още няколко месеца. Прав си, че в момента най-важно е да избегнем гражданската война. И ако Илирикум и един легион ще задоволят Цезар… ако не пожелае същото от мен… е, защо не? Да, Цицероне, защо не? Съгласен съм. Цезар може да задържи Илирикум и един легион, ако се откаже от всичко останало. С един легион той е безсилен. Да! Съгласен съм!

Цицерон въздъхна с облекчение:

— Велики, аз не съм любител на алкохола, но бих пийнал от твоето прекрасно вино.

В същия момент Катон и вторият консул Лентул Крус влязоха в атриума, където се провеждаше този разговор. Цицерон толкова бързаше да направи предложението, че двамата с Помпей още не бяха влезли в къщата. О, какво трагично стечение на обстоятелствата! Ако бяха разговаряли в кабинета, камериерът щеше да обяви пристигането на двамата гости и Цицерон да убеди Помпей да не ги приема. Сега първият мъж в Рим оставаше незащитен пред тях.

— Идвайте с нас! — покани ги весело Помпей. — Тъкмо смятаме да пием за мирното споразумение с Цезар.

— Какво? — наежи се Катон.

— Цезар е готов да се откаже от всичко, освен от Илирикум и един легион, без да иска същото от мен. Без тези глупости за еднаквото третиране. Гражданската война е избегната, Цезар е обезсилен — обяви самодоволно Помпей. — Когато му дойде времето, ще се оправяме с кандидатурата му за консул. Благодарение на мен гражданската война е избегната.

Катон издаде звук като кучешки вой, хвана се с две ръце за косата и буквално изскубна два кичура.

— Идиот такъв! — закрещя. — Дебел, самодоволен, самомнителен, престарял малоумник! Как така си избегнал гражданската война? Ти отстъпваш пред най-големия враг на републиката за всички времена.

Той заскърца със зъби, одра бузи с нокти и се нахвърли срещу Помпей все още стискайки двата си кичура коса. Домакинът отстъпи сащисан.

— Решил си да уредиш Цезар, а? Кой ти дава такова право? Ти си слуга на сената, Помпей, не негов господар! И трябва да дадеш на Цезар урок, не да му сътрудничиш и да предаваш интересите на републиката!

Помпей можеше да бъде не по-малко свиреп, когато се ядоса, но той имаше един недостатък — веднъж изкара ли го някой от равновесие (както Серторий в Испания), трудно възвръщаше самоконтрол. С агресивното си поведение Катон го бе объркал, сега Помпей не можеше да се ядоса и да му отговори подобаващо, да обясни аргументите си. Той отстъпи. Поведението, което наблюдаваше, не беше израз на гняв, то бе истински бяс.

— Катоне, Катоне, недей! — опита се да се намеси Цицерон. — Използвай силата си по подходящ начин; изкарай Цезар пред съда, не го подтиквай към гражданска война! Осъзнай се!

Едрият и як Лентул Крус хвана адвоката за лявото рамо, извъртя го и започна да го изтласква към другия край на помещението.

— Млъквай! Стой настрана! Млъквай! Стой настрана! — заръмжа, като при всяка дума блъскаше Цицерон в гърдите.

— Ти не си диктатор! — крещеше Катон на Помпей. — Ти не управляваш Рим! Нямаш право да преговаряш с един предател зад гърбовете ни! Илирикум и един легион, а? И си мислиш, че това е много сполучлив компромис, а? Да, ама не! Не е! Това е много голяма отстъпка! Прекалено голяма! И казвам ти, Гней Помпей, пред Цезар не могат да се правят никакви отстъпки! Никакви! Цезар трябва да научи, че сенатът е неговият господар, не обратното! И ако ти, Помпей, имаш нужда от същия урок, аз съм този, който ще ти го набие в главата! Искаш да се съюзиш с Цезар, така ли? Много добре! Съюзи се с Цезар! С предателя! И ще споделиш същата съдба на предател! Защото, кълна се в боговете, ще те срина по-ниско, отколкото ще съборя Цезар! Ще ти взема империума, провинциите и войската в същия момент, в който взема Цезаровите! Просто трябва да го обявя в сената! И предложението ще бъде прието без никакво вето, защото Антоний и Курион и пукната пара не дават за теб! Единствените легиони, с които разполагаш, са онези два, които взе от Цезар! Войските ти са на хиляди километри, в Испания! Така че как ще ме спреш, Помпей? Ще го сторя, предателю! И ще се покрия със слава за това! Това да не ти е някаква увеселителна забава? Добрите люде са отдадени изцяло на задачата да сринат Цезар. И със същото удоволствие ще провалим всеки, който се опита да му помага; дори теб! Тогава може би ти ще си този, който ще бъде обявен извън закона и хвърлен от Тарпейската скала! Да не мислиш, че добрите люде ще търпят такива заплахи? Не! И няма да търпим човек, който си присвоява правомощията, на Римския сенат.