Колийн Маккълоу: Цезар (Част III: Рубикон)

Той махна пренебрежително:

— Разотивайте се сега! И мислете! И след това, в името на Юпитер, сторете нещо ! Разкарайте този Цезар!

Те се обърнаха и мълчаливо се изнизаха. Помпей скочи от пейката.

— О, сега се чувствам много по-добре! — заяви с усмивка пред малката група от добри люде, които останаха.

— Изказването ти им дойде като нагорещен ръжен в задника — отбеляза спокойно Катон.

— Пфу! Заслужават си го, Катоне. Един ден са на наша страна, на следващия подкрепят Цезар. Дотегна ми. Искам да сложа край на това.

— И реши да ни наредиш да ти се явим — измърмори хладно Марцел Големия. — Не е много разумно, Помпей. Не можеш да заповядваш на римските сенатори като на новобранци във войската си.

— Някой трябваше да го направи! — тросна се той.

— Никога не съм те виждал такъв — призна Марк Фавоний.

— Надявай се да ти е за последно. Къде са консулите? Нито един от двамата не дойде.

— Не можеха да дойдат, Помпей — отвърна Марк Марцел. — Нали са консули; имат по-голяма власт от теб. Ако дойдат, все едно да те признаят за по-висш от тях.

— Сервий Сулпиций също не дойде.

— Не мисля, че Сервий Сулпиций ще се подчини на такава заповед — отбеляза Гай Марцел Големия и се отдалечи към вратата.

След няколко минути в помещението остана само Метел Сципион. Той погледна укорително зет си.

— Какво има? — тросна се Помпей.

— Нищо, нищо! Само мисля, че не постъпи разумно, Велики — въздъхна Сципион. — Никак не беше разумно.

Цицерон пристигна пред стените на Рим на следващия ден, който се случи и петдесет и седмият от рождението му. Установи се във вилата си на Пинцейския хълм, тъй като го очакваше триумф и затова нямаше право да прекосява помериума. Атик дойде да го приветства с добре дошъл и набързо му описа необикновеното събитие от предната вечер.

— Кой ти каза? — възкликна ужасен Цицерон.

— Твоят приятел сенаторът Рабирий Постум, не банкерът.

— Старият Рабирий Постум? Да нямаш предвид сина му?

— Точно стария имам предвид. Сега, когато Перперна тлее, той сякаш се изпълва с нови сили. Надява се да остане най-старият жител на Рим.

— Какво е сторил Помпей?

— Избълвал куп обиди към повечето сенатори, които са още в Рим. Малко от тях го бяха виждали в такова състояние — толкова разгневен, толкова жлъчен. Без обичайните любезности, без изтънчени речи. Казал, че иска сенаторите най-после да вземат някакво решение за Цезар. Не е споменал какво точно иска, но всеки може да се досети. — Атик се намръщи. — Заплашил с проскрипции, така че можеш да си представиш колко беше разгневен. Щял да хвърля сенатори от Тарпейската скала, докато не започнели да падат на меко върху купчина от трупове, така се изказал. Те са в паника!

— Ама сенатът опита, опита всичко! — възрази Цицерон. — Какво очаква Великия? Ветото на народните трибуни не може да бъде отменено!

— Иска сенатът да обяви извънредно положение и да го избере за диктатор. Нищо друго няма да го задоволи. Помпей не издържа вече напрежението. Иска да сложи край на тази безизходица, а досега желанията му винаги са се изпълнявали. Той е невероятно разглезен човек, свикнал е всички да играят по неговата свирка. И затова известна вина има сенатът, Цицероне! От десетилетия изпълнява желанията му. Удостояват го с една извънредна придобивка след друга, за да разрешава проблемите им вместо тях, например този с Цезар. Един човек със знатен произход иска сенатът да се отнася с него както с Помпей и има пълно право. Кой, мислиш, че оглавява опозицията срещу това решение?

— Катон. Бибул, когато е тук. Марцелите. Ахенобарб. Метел Сципион. И още неколцина твърдоглавци.

— Да, но те могат само да лаят, Помпей е истинският човек на действието — обясни търпеливо Атик. — Без него те не могат да направят нищо. Помпей не търпи съперници, а Цезар заплашва да го засенчи.

— О, да беше жива Юлия!

— Това нямаше да промени нещата, Марк. Когато Юлия беше жива, Цезар не представляваше заплаха за Помпей. Или така поне го виждаше той. Помпей не притежава никаква далновидност. Дори да беше жива Юлия, той пак щеше да се държи по този начин.

— Трябва да се видя с Помпей още сега — отсече решително Цицерон.

— И какво смяташ да му кажеш?

— Ще се опитам да го убедя да постигне някакво споразумение с Цезар. А, ако не се съгласи, да се оттегли в Испания с войската си и да изчака развитието на събитията. Имам предчувствие, че въпреки Катон и гръмогласните добри люде без Помпей сенатът ще направи някакъв компромис с Цезар. Те гледат на Великия като на свой защитник, човек, който може да победи Цезар.