Колийн Маккълоу: Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

От септември 77 г. пр.Хр. до зимата на 72–71 г.пр.Хр.

Помпей нямаше с кого да сподели новината, която получи от Филип в Мутина. Нямаше с кого да сподели и радостта си от сенатския указ, който му беше донесен на сектилските иди. По това време той още не беше убедил вечния си спътник Варон да го последва в Испания. Макар че упорито му внушаваше колко вълнуващо преживяване ще бъде експедицията срещу Серторий и колко нови неща ще научи и за природата, и за човеците, Варон отклоняваше предложението. Децата му вече бяха пораснали и му беше интересно да си играе с тях, затова не желаеше да се отдалечава за дълго от Рим.

Новият проконсул, който никога през живота си не беше избиран за консул, се смяташе добре подготвен за задачата и имаше предварителен план за нейното изпълнение. Най-напред писа на сената, за да му съобщи, че ще вземе под свое командване три от четирите легиона, които бяха служили при Катул и се бяха разбунтували срещу Мамерк. Освен тях щеше да разчита и на още три легиона от своите ветерани. Все пак Помпей подчерта, че войната, която Метел Пий водеше в Далечна Испания, беше по-скоро отбранителна, а и развоят на събитията в Близка Испания беше от много по-голямо значение за Рим. Ето защо той настояваше сенатът да се обърне към Метел Пий и да го убеди да му предаде един от седемте си легиона под командването на Помпей. Зетят на Помпей Гай Мемий служеше в момента като военен трибун в щаба на Метел Пий, но на следната година щеше да е в пълното си право да се кандидатира за квестор. Помпей искаше да знае дали е възможно Мемий да бъде избран за квестор „ин абсенция“, с други думи, без да се явява лично пред избирателите. Така щеше да успее да се присъедини навреме към щаба на Помпей в Близка Испания?

Писменото съгласие на сената (който се беше превърнал в послушна играчка на хитрия Филип) го застигна, преди да е напуснал Мутина. Това му вдъхна увереност, че и занапред ще получава каквото поиска. Помпей вече се радваше на двегодишен син и дъщеря на няколко месеца, затова предпочете да остави Муция Терция в родовите си владения в Пицен, забранявайки й да стъпва в Рим, преди той да се е прибрал. Помпей очакваше войната да се проточи дълго и не искаше красивата му и потайна съпруга да възбужда апетитите на съгражданите му.

Вече беше събрал хиляда души конница, при това все хора, с които и преди беше воювал, но имаше намерение да набере още желаещи по пътя през Галия. Това беше най-сериозната причина да избере сухоземния път към Испания, вместо да качи войниците си на кораби. Пиценци не се славеха като големи моряци. Самият Помпей изпитваше вроден ужас от морето, а и не се доверяваше на ветровете, нищо че по това време на годината те трябваше да бъдат попътни.

Помпей дълго беше изследвал подробно всяка карта на Испания и Галия, беше разпитвал надълго и нашироко всеки пътуващ търговец, идващ от запад. Така научи за пречките, които го чакаха по Домициевия път. Марк Перперна Вейентон беше прекосил Лигурия няколко месеца по-рано начело на Лепидовите легиони и се беше постарал да стори доста бели на Рим. Вследствие на неговите злодеяния всички по-големи галски племена в областта се бяха вдигнали на бунт: хелвиите, воконтите, салувиите, волките арекомици.

Най-лошата последица от племенните бунтове в Трансалпийска Галия беше времето, което Помпей щеше да загуби, докато си пробие път през враждебните територии и отблъсне набезите на коравите галски бойци. Той не се и съмняваше, че ще се справи с опасността, но държеше на всяка цена да стигне Испания преди началото на зимата; така щеше да е сигурен, че Метел Пий няма да го изпревари и че Серторий все още ще е достатъчно боеспособен, за да оправдае идването на Помпей. С размириците в Галия обаче се появяваше възможност армията на Помпей да се забави с цяла година. Всички алпийски проходи бяха под контрола на галските племена: известните ловци на човешки глави, салувиите, контролираха Крайморските Алпи до самите брегове на морето; воконтите се бяха разположили в долината на река Друенция и държаха прохода под Монс Генава; хелвиите пазеха средното течение на река Родан и подстъпите към долината, а волките арекомици се бяха закрепили по-нататък по пътя за Испания, в подножието на планинския масив Цебена.

Разбира се, Помпей щеше да си спечели слава, ако успееше да смаже бунта на галите, но такава слава не му се струваше достатъчна за пълководец с неговите качества. За него единствен достоен противник си оставаше Квинт Серторий. Затова трябваше да измисли начин как да си спести дългия и бавен път през Галия.