Колийн Маккълоу - Жените на Цезар (Част III - Божествената Юлия)

От май 60 г. пр.Хр. до март 58 г. пр.Хр.

До Гай Юлий Цезар, проконсул в Далечна Испания, от Гней Помпей Велики, триумфатор, писано в Рим, на майските иди, по време на консулството на Квинт Цецилий Метел Целер и Луций Афраний:

Е, Цезаре, оставям това писмо на грижата на боговете и ветровете с надеждата, че първите ще вдъхнат на вторите необходимата мощ, за да получиш вестта достатъчно бързо. Други също ще ти пишат, но аз единствен имам възможност да заделя средства, с които да заплатя на най-бързия кораб, за да отнесе писмото ми до теб.

Добрите люде са скръстили ръце и градът се разпада пред очите ни. Бих могъл да се примиря с управление, доминирано от добри люде, ако поне вършеше някаква работа. Но нашите добри люде са се зарекли само в едно: да не си мръднат пръста за нищо, но упорито да пречат на всички, които желаят да свършат поне нещо.

Успяха да отложат триумфа ми чак до последните дни на септември и се справиха доста умело. Обясниха пред народа как съм извършил толкова много услуги на Рим, че ми се полагала честта да проведа своето триумфално шествие на рождения си ден! Не ми оставаше друго, освен да стоя девет месеца на Марсово поле. Това, което най-много ме смущава, е причината да се държат така с мен: според техните разбирания самият факт, че съм получавал толкова често специални поръчения, ме превръщал в опасност за държавата. Според тях целта ми била да се провъзглася за римски цар. Това са пълни глупости! Но дори след като знаят, че говорят глупости, те пак не се уморяват да ги повтарят.

Мисля, Цезаре, мисля и не мога да проумея логиката им. Ако нашето общество се опира на солиден стълб, това е Марк Крас. Искам да кажа, да речем, че аз съм едно пиценско парвеню, да приемем, че наистина искам да се провъзглася за цар; но Марк Крас? Защо и той става мишена за стрелите им? Той не представлява опасност за добрите люде; та нима той самият не е, кажи-речи, един от тях? Има старо потекло, радва се на огромни богатства, със сигурност никога не се е държал като демагог. Крас е безобиден! И го казвам, въпреки че не го обичам, не съм го обичал и няма и да го заобичам. Съвместното ни управление преди време беше за мен, все едно съм си легнал под едни завивки с Ханибал, Югурта и Митридат едновременно. През цялата година той само в едно се стараеше: как да съсипе образа, който успявах да си изградя в очите на народа. И все пак Марк Крас не представлява опасност за Сената.

Предполагам, питаш какво са сторили добрите люде на Марк Крас, за да ме превърнат в него защитник? Ами създадоха истинска политическа криза, ето това направиха. Всичко започна, когато цензорите сключиха договорите за откупуване на данъците от моите четири източни провинции. Е, вината е в голяма степен на самите публикани! Като видяха колко плячка съм донесъл със себе си от Изток, направили груби изчисления и решили, че Изтокът е неизчерпаема златна мина. Затова и на наддаването за договорите се предложиха съвсем нереалистични цифри. Обещаваха на хазната милиони сестерции годишен доход, без да крият амбициите си да лапнат поне още толкова за себе си. Естествено цензорите предпочетоха най-високите предложения. Това се изисква по задължение.

Но съвсем скоро Атик и останалите плутократи си дадоха сметка, че парите, които са се задължили да платят на хазната, не могат да се покрият. Колкото и да скубят публиканите, моите четири източни провинции не са в състояние да платят толкова данъци.

Както и да е, Атик, Опий и неколцина други отишли при Марк Крас и го помолили да се обърне с петиция към Сената. В петицията се настоявало сключените договори по откупуването на данъците от Изтока да бъдат анулирани и цензорите да сключат нови на основа две трети от първоначалните суми. Е, Крас се съгласи и представи своята петиция. Навярно не е и сънувал, че добрите люде ще решат — и ще успеят — да убедят целия Сенат да отговори с едно твърде „НЕ“. Но точно това се случи. Сенатът твърдо отказа.

Да си призная, в първия момент бях доста доволен; беше такава радост за окото да гледам как Марк Крас буквално се смалява пред очите ни. Колкото и да са му дълги рогата, нашият добър стар вол стоеше като ударен от мълния. Но след това си дадох сметка що за глупав ход бяха сторили добрите люде и престанах да се смея. Изглежда, бяха решили най-сетне да покажат на конниците, че всичко се командва от Сената, че само сенатът може да управлява Рим, а конниците следва да си мълчат. Е, сенаторите могат да се самозалъгват колкото си искат, че управляват Рим, но ние с теб знаем, че не е така. Ако римските делови среди не могат да водят печеливша търговия, Рим е обречен.