Колийн Маккълоу: Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

След като сенатът произнесе своя отказ по исканията на Марк Крас, публиканите от своя страна отказаха да платят и една сестерция на хазната. Представяш си каква буря настана! Смея да предположа, че публиканите са се надявали по този начин да принудят Сената да се съобрази с исканията им, цензорите да обявят нови търгове и тогава всички участници в предишните ще предложат много по-ниски суми. Но добрите люде контролират Сената, затова и той все така отказва да отмени сключените договори. Намираме се в безизходица.

Крас понесе жесток удар — и пред сенаторите, и пред конниците. Той е бил говорител на конническото съсловие от толкова отдавна, че през ум не му е минавало някой ден да му откажат това, което иска. Особено когато искането му е било напълно коректно и общественополезно.

А кого, мислиш, добрите люде успяха да превърнат в техен говорител в Сената? Не друг, а доскорошния ми шурей Метел Целер! В продължение на години Целер и по-младият му брат Непот бяха мои най-лоялни поддръжници. Но откакто се разведох с Муция, двамата са се превърнали в мои най-заклети врагове. Честно казано, Цезаре, човек ще си помисли, че преди Муция не е имало друг развод в цялата римска история! Освен това имах всички основания да се разведа с нея, нали? Тя ми изневеряваше. Докато аз воювах на Изток, тя прекарваше времето си с Тит Лабиен, мой клиент при това! Как се очакваше да постъпя? Да затворя очи и да се правя, че нищо не знам, само защото Муция е сестра на Целер и Непот? Е, нямаше как да си затворя очите. Но по начина, по който Целер и Непот се държат оттогава насам, излиза, че аз съм изневерявал на жена си! Да се разведа с прескъпата им сестрица? Богове, каква непростима обида!

Оттогава двамата непрекъснато ми създават тревоги. Не знам как са успели, но дори намериха нов съпруг за Муция, с достатъчно знатно потекло и обществено положение, та се внуши на обществото, че тя била онеправданата! И кого мислиш хванаха? Моя квестор Скавър! Тя би могла да му е майка. Е, почти. Скавър е на трийсет и четири, а Муция — на четирийсет и седем. Страхотна двойка! Е, доколкото съм забелязал, двамата ги свързва едно — липсата на интелект. Доколкото съм чувал, Лабиен искал да се ожени за любовницата си, но братята Метели се оказали крайно несговорчиви. И накрая честта се паднала на Марк Скавър, който ме забърка навремето в онази каша с евреите. Носят се слухове, че Муция била бременна, което се превръща в още едно позорно петно върху името ми. Да пукне дано, докато ражда.

Имам си все пак една теория защо добрите люде напоследък се държат толкова глупаво и безотговорно. Заради смъртта на Катул. Щом си отиде той, самозабравилите се сенатори попаднаха в мрежите на Бибул и Катон. Представяш ли си: да умреш само защото не са ти дали най-напред думата по време на заседание! Но Катул точно това направи. И остави цялата фракция в ръцете на Бибул и Катон, които не притежават единствената му положителна черта — способността да направи разлика между враждебното отношение и политическото самоубийство.

Имам и друга теория относно това защо Бибул и Катон се нахвърлиха върху Крас. Катул беше понтифекс и съответно остави празно място в колегията. Луций Ахенобарб, зет на Катон, държеше да го заеме. Но Крас се оказа по-бърз и уреди жреческата длъжност за сина си Марк. Това беше смъртна обида за Ахенобарб, особено след като в колегията няма друг Домиция Ахенобарб. Колко забавно! Между другото аз съм вече авгур. Но не станах по-симпатичен в очите на Катон, Бибул и Ахенобарб! Защото покрай мен Ахенобарб загуби още едни избори, и то за доста кратко време.

Собствените ми планове — да раздам земя на ветераните си, да издействам ратификация на договорите, които сключих на Изток, и така нататък се провалиха. Струваше ми милиони, за да купя консулския стол на Афраний. За съжаление той се оказа много по-добър войник, отколкото политик, но за Цицерон и тези, които му слушат брътвежите, Афраний бил чисто и просто един танцьор. Всичко това, защото на пиршеството по случай встъпването си в длъжност той толкова зле се напи, че накрая влезе с танцова стъпка в храма на Юпитер. Доста неудобно за мен самия, след като всички знаят кой е дал парите за избора му и с каква цел — да имам свой човек, който да контролира Метел Целер. Но Афраний се справя толкова зле, че Целер сам управлява.

Когато през февруари Афраний най-сетне представи моите искания пред Сената, Целер, Катон и Бибул успяха да съсипят всичко. Стигнаха дотам, че за да омаловажат постигнатото от мен на Изток, довлякоха Лукул, който отдавна се е отдал на пълно усамотение и вследствие прекомерната употреба на опиати се е видиотил. Искаше ми се със собствените си ръце да ги удуша! Всеки ден се укорявам, задето постъпих според закона и разпуснах войската си; да не говорим как се излъгах да разпределя плячката още в Азия: Катон все повтаря, че не било моя работа да се разпореждам с плячката без съгласието на хазната, разбирай Сената. Когато му напомних, че изключителният ми империум ме упълномощава да решавам всичко както намеря за добре от името на римския народ, той ме обвини, че съм си издействал извънредния империум по незаконен начин, тъй като гласуването е било проведено в плебейското събрание, а не в народното. Пълна безсмислица, но сенаторите възторжено го аплодираха!