Колийн Маккълоу: Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Аз пък дочух, че сте приятели — възрази Цезар.

— Ще му се на него. Много е наплашен.

— От какво? — Цезар се облегна доволно.

— От промяната в статута на Публий Клодий. Народният трибун Херений убеди плебейското събрание да позволи на Клодий от патриций да стане плебей. Сега Клодий се заканва да се кандидатира за народен трибун и да осъди веднъж завинаги Цицерон на изгнание, задето е екзекутирал римски граждани без съд. Това е новата цел в живота на Клодий. А Цицерон е ужасен.

— Е, нищо чудно човек като Цицерон да се страхува от нашия Клодий. Клодий е същинска стихия. Не е точно луд, но определено не е и нормален. И все пак Херений не е постъпил правилно, като е използвал плебейското събрание. Един патриций може да стане плебей само по осиновяване.

Миниций дойде да отнесе чиниите и настъпи кратко мълчание. Време беше да минат по същество.

— Сенатът още ли обсъжда въпроса за публиканите? — попита Цезар.

— Заради Катон ще продължи без край. Но щом Целер привърши с набирането на кандидатите за изборите, аз пращам народния си трибун Флавий да предложи законопроекта ми за земята пред плебейското събрание. То от него малко остана, все заради тоя глупак Цицерон! Първо издейства от текста на закона да се изключат всички земи, които са принадлежали към агер публикус преди трибунството на Тиберий Гракх. След това реши, че ветераните на Сула — между другото тъкмо те подкрепиха Катилина, — щели да си запазят своите земи, а на Волатера и Ареций нищо не бивало да се отнема. Следователно повечето земя, която възнамерявам да раздам на ветераните си, трябва да бъде откупена с пари, а те се очаква да дойдат от увеличените данъци на Изтока. Откъдето пък на моя бивш шурей Непот му дойде идеята да се премахнат всички пристанищни такси и мита на територията на цяла Италия. Сенатът реши, че предложението си струва, и веднага го гласува. С одобрението на Сената Непот без проблеми прокара законопроекта си през народното събрание.

— Много хитро! — кимна Цезар. — Излиза, че занапред държавата ще може да разчита само на два източника на приходи от Италия: петте процента данък при освобождаването на роб и рентите на държавната земя.

— Което окончателно ще ме компрометира. След всичко, което постигнах през последните години, хазната няма да види и една сестерция печалба. Най-напред пиратската война се обезсмисля от премахването на пристанищните такси, след това спечелената държавна земя се разпределя между ветераните ми, а накрая и увеличените приходи от източните провинции отиват за закупуване на допълнителна земя.

— Знаеш ли, Велики — съгласи се кисело Цезар, — винаги съм се надявал, че все някой ден тези хора ще започнат да мислят и за родината си, а не само как да си върнат на политическите си противници. Каквато и стъпка да предприемат, тя все е в нечий ущърб или в защита на нечии частни интереси, но никога в полза на римския народ и неговите владения. Ти не пожали сили да разшириш римския свят и да напълниш римските кесии. Докато те не жалеха усилия само за едно: как да те поставят на мястото ти, и то за сметка на Рим. Беше споменал в писмото си, че имаш нужда от мен. Е, ето ме, използвай ме, както можеш.

— Миниций! — изрева Помпей.

— Да, Гней Помпей? — показа се мигом съдържателят.

— Донеси ни материали за писане.

— И все пак — допълни Цезар, след като свърши с краткото си писмо до Сената — мисля, че ще е най-добре Марк Крас да изложи пред Сената прошението ми. Ще пратя писмото по куриер.

— Защо да не го представя аз? — попита видимо засегнат Помпей.

— Защото не ми се ще добрите люде да знаят отсега, че двамата с теб сме постигнали споразумение. Ти вече достатъчно си ги разтревожил, като си тръгнал да ме посрещаш. Не ги подценявай, Велики. Те могат да съберат две и две. За известно време ще трябва да държим нашите отношения в тайна.

— Да, това го разбирам — омекна Помпей. — Но не ми се ще да се обвързваш с Крас повече, отколкото с мен. Нямам нищо против да му помогнеш при разрешаването на публиканския въпрос и при закона за подкупите, който е насочен предимно против конниците. Но аз съм в далеч по-затруднено положение заради ветераните си и съдбата на договорите, които подписах на Изток.

— Напълно съм съгласен — отстъпи Цезар. — Ти дай знак на Флавий да действа в плебейското събрание, Велики. Това ще хвърли прах в очите на мнозина.

В този миг се появиха Балб и Бургунд. Помпей много се зарадва на гадесчанина, а Цезар забеляза колко изтощен изглежда Бургунд. Майка му със сигурност щеше да го упрекне в безотговорност, задето е карал възрастен човек да гребе по дванайсет часа на денонощие, и то в продължение на дванайсет дни.