— Е, аз ще тръгвам — надигна се Помпей.
Цезар изпрати Великия до вратата.
— Не се издавай. Преструвай се, че сам продължаваш своята борба.
— Крас няма да се зарадва, задето писа най-напред на мен.
— Може би дори няма да разбере. Той беше ли в Сената?
— Не — ухили се Помпей. — Казва, че му действало зле на здравословното състояние. Щом чуел гласа на Катон, и го заболявала главата.
Когато сенатът се събра в четвъртия ден на юни, Марк Крас поиска думата. Луций Афраний, който беше получил молбата на Цезар да се яви на изборите „ин абсенция“, благосклонно му я предостави.
— Крайно разумно искане — заключи Крас в края на практичната си и делова реч, — което сенатът е длъжен да уважи. Всеки от присъстващите тук знае много добре, че по време на управлението на Гай Цезар в провинцията не съществува и най-малко подозрение за злоупотреби, а именно злоупотребите с властта бяха основният мотив на нашия бивш консул Марк Цицерон, когато предложи настоящия закон. Пред нас стои човек, който стриктно е изпълнявал своите задължения към държавата, включително намери решение на един неприятен проблем, който от години поставяше под въпрос властта ни в Далечна Испания. Гай Цезар наложи на място най-коректните възможни законови разпоредби по въпроса за паричните дългове и никой в провинцията, нито длъжник, нито кредитор, не се е оплакал.
— Това едва ли те изненадва, Марк Крас — заяде се Бибул. — Ако някой знае как да се оправя с дълговете си, това е именно Гай Цезар. Навярно е дължал пари и в Испания.
— Най-добре се обърни лично към него за информация, Марк Бибул — невъзмутимо отвърна Крас. — Ако случайно бъдеш избран за консул, вероятно ще си затънал до гушата в дългове. Избирателите не се подкупват лесно. — Той се покашля в знак, че очаква отговор, но тъй като Бибул си замълча, продължи: — Повтарям, това е съвсем разумно искане, което сенатът е длъжен да уважи.
Афраний подкани другите бивши сенатори да се изкажат и всички дадоха да се разбере, че подкрепят Крас. От действащите претори никой не се сети да каже нещо оригинално, докато не дойде редът на Метел Непот.
— На какво основание — попита той — сенатът ще прави услуги на един всеизвестен хомосексуалист? Нима сме забравили как красавецът Гай Цезар се раздели с девствеността си? Легнал по очи на някоя кушетка в двореца на Никомед! Както ви харесва, назначени отци, но ако възнамерявате да дарите една курва като Гай Цезар с привилегията да стане консул, без да си покаже очите в Рим, то ще се оправите и без мен! Аз нямам навика да върша услуги на такива хора.
Настъпи пълно мълчание, сякаш присъстващите се бояха дори да си поемат въздух.
— Върни си думите назад, Квинт Непот! — тросна му се Афраний.
— Няма, сине Авлов! — отвърна му Непот и се насочи към изхода.
— Писарите да изтрият забележките на Квинт Непот — нареди Афраний, бесен от обидата, която му беше подхвърлена в лицето. — Не е убягнало от вниманието ми, че през годините, които съм прекарал в Сената, в тази свята институция все по-често се наблюдава поведение, което не отговаря на името й. Забранявам на Квинт Непот да участва в заседанията на Сената, докато аз държа фасциите. Някой друг има ли нещо да каже?
— Аз имам, Луций Афраний — обади се Катон.
— Тогава говори, Марк Порций Катон.
Катон явно се затрудняваше да застане неподвижно: въздишаше, приглаждаше си косата или си наместваше тогата. Най-накрая заговори:
— Назначени отци, състоянието на обществените нрави в Рим е под всякаква критика. Ние, хората, които стоим над всички останали, защото принадлежим към най-висшата управленска институция, не правим нищо, за да опазим римския морал. Колко ли сред вас са прелюбодействали? Колко ли сред вас имат жени — прелюбодейки? Колко ли от вас сте наследници на родители — прелюбодейци? Колко ли от вас са родители на деца — прелюбодейци? Моят прадядо Катон Цензор, най-достойният римлянин на всички времена, имаше непоколебими принципи. Никога не е плащал повече от пет хиляди сестерции за роб. Никога не е копнял по ласките на римските жени, нито пък е лягал с тях. След смъртта на съпругата му Лициния той се задоволявал с услугите на робиня, както се полага на седемдесетгодишен мъж. Но щом синът и снахата му се оплакали, че робинята се е разположила като царица в дома, той прогонил момичето и повторно се оженил. Но не пожелал да си избере съпруга сред своите равни, защото се смятал за твърде възрастен и съответно неподходяща партия за римска благородничка. Затова се оженил за дъщерята на освобожденеца Салоний. Аз съм наследник на тази връзка и с гордост го повтарям. Катон Цензор е бил изключително морален човек, напълно порядъчен мъж, гордост за тази държава. Той казвал как обичал гръмотевичните бури, защото тогава жена му се притискала до него от ужас и така той можел да я прегърне пред погледите на робите и останалата прислуга. Защото, както добре знаем, един почтен римлянин не може да дава воля на своите чувства на място и по време, неуместни за интимни ласки. Аз самият съм си поставил за цел в своето гражданско и човешко поведение да следвам във всичко примера на моя прадядо, който дори преди смъртта намерил сили да забрани на своите близки да харчат излишни пари за погребението му. Напуснал този свят изгорен на скромна клада, а пепелта му била събрана в обикновено гледжосано гърне. Гробът му е още по-непретенциозен, но гражданите все още го почитат, ако се съди по носените встрани от Вия Апия цветя. Но какво би станало, ако днес Катон Цензор се разходеше по римските улици? Какво биха видели зорките му очи? Какво би доловил острият му слух? Какво ли би заключил блестящият му интелект? Потръпвам при самата мисъл за това, но все пак, назначени отци, съм длъжен да говоря. Не мисля, че той би могъл да живее в това гнездо на разврата, в което се е превърнал Рим. Жени се напиват до смърт и се въргалят в канавките. Малки момичета и момчета проституират пред храма на Венера Еруцина. Виждал съм с очите си как римляни с добро име и привидна почтеност надиплят туниките си, за да се изходят насред улицата при условие, че в съседство има тоалетна! Срамежливостта и елементарното въздържание се възприемат като смехотворно и дори позорно поведение. Катон Цензор би се разплакал, ако научи всичко това. Би се прибрал, за да се обеси на гредата. Колко често е трябвало и аз да устоявам на изкушението!
Читать дальше