Колийн Маккълоу - Жените на Цезар (Част III - Божествената Юлия)

— Стига си устоявал, Катоне, давай смело, и то още сега! — провикна се Крас.

Катон продължи:

— Рим се е превърнал в помийна яма. Но какво друго да очакваме, щом дори мъжете, които заседават в този Сенат, са посягали на чужди жени или са се отнасяли така пренебрежително към светостта на плътта си, че са предлагали неназовимите си отвърстия за неназовими съприкосновения? Катон Цензор би плакал със сълзи. Погледнете ме и мен, назначени отци! Виждате ли как и аз плача със сълзи? Как може една държава да бъде силна? Как би могла да управлява света, ако самите хора, които я ръководят, са изпаднали до състояние на жалък разврат, ако са заприличали на гнойни циреи, които заразяват всичко край себе си? Ние трябва да престанем да се интересуваме от незначителни въпроси като болките на азиатските публикани и да съсредоточим цялото си внимание върху нуждата римската градина да се оплеви веднъж завинаги. Възвръщането на морала е наша най-висша цел! Ще ни е нужна поне една година, за да прокараме законите, та да стане невъзможно мъже да изнасилват мъже, римски благородници публично да се хвалят със своите кръвосмесителни връзки, управителите на римските провинции да злоупотребяват плътски с невръстни деца! Жените, които прелюбодействат, трябва публично да се екзекутират, както е било в стари времена. Жените, които пият вино, трябва публично да се екзекутират, както е било в стари времена. Жените, които се появяват на Форума, за да пречат на хората и да крещят обидни думи по ораторите, също трябва да се екзекутират, но не както е било в стари времена, защото в стари времена жените не са могли и да сънуват, че ще стъпят на Форума! Жените носят и раждат деца, те за друго не служат! Но къде са законите, които трябва да прокараме, за да определим точните морални правила? Те изобщо не съществуват, назначени отци! Ако Рим обаче иска да оцелее, ние сме длъжни да ги създадем!

— Човек би си помислил — прошепна Цицерон на Помпей, — че говори пред жителите на Платоновата република, не на хора, които всекидневно газят в лайната на Ромул!

— Ще ги разправя тия врели-некипели, докато слънцето залезе — отсъди мрачно Помпей. — Ама какви глупости само! Мъжете са си мъже, жените са си жени и всичко това, което вършат днес при Целер и Афраний, са го вършили и при първите консули.

— Помислете — наставляваше Катон. — Днешните скандални обстоятелства са пряко следствие от нашата склонност да се отдаваме на разпуснатост, типична за източните народи! Откакто разширихме своята власт по бреговете на Нашето море, за да присъединим страни като Мала Азия или Сирия, станахме жертва на отвратително гнусните навици, внесени от тези свърталища на разврата! За череша или портокал, които сполучихме да придобием в полза на нашата плодородна земя, се сдобихме с десетки хиляди порока. Да се завладява светът е грешно и го заявявам напълно отговорно. Нека Рим продължи да бъде това, което е бил в стари времена, място на въздържани и почтени хора, които усилно са се потрудили и не са се интересували какво става в Кампания и Етрурия, камо ли в Мала Азия или Сирия! В онези времена всеки римлянин е бил щастлив и доволен. Промените настъпиха, когато алчни и амбициозни хора се издигнаха над останалите и започнаха да ни убеждават как трябвало да контролираме Кампания, как трябвало да установим силна власт в Етрурия, как всеки италиец трябвало да стане римлянин, как всички пътища трябвало да водят в Рим! Още в този миг червеите на покварата загризаха плътта на нашата нравственост. Оказвало се, че парите никога не са достатъчни, че властта е по-опияняваща от виното. Погледнете броя на погребенията, които се организират в наше време за сметка на държавата! Често ли се случваше в миналото държавата да харчи прескъпоценния си бюджет за разхитителните погребения на хора, които са могли съвсем сами да покрият разходите? А сега какво е? Понякога ми се струва, че плащаме по едно погребение на всеки осем дни! Бил съм градски квестор, знам колко много държавна пара се харчи за глупости като погребения или публични пиршества! Защо държавата да подпомага организирането на публични угоявания, та да могат бедняците да се тъпчат със змиорки и стриди, че дори да си носят за вкъщи? Ще ви кажа защо! За да може някой амбициозен мъж да си осигури избора за консул! „Ама — ще каже той, — пролетариите не гласуват! Аз съм римски патриот, искам да осигуря удоволствия на хора, които не могат сами да си ги позволят!“ Не, пролетариите не могат да гласуват за него! Но всички онези търговци, които доставят храната и пиенето, могат! Спомнете си цветята на Гай Цезар, когато беше куриатен едил! Да не говорим за огромните количества храна и напитки, с които напълни до пръсване двеста хиляди нищо незаслужили стомаха! Опитайте се да съберете, ако можете, всички продавачи на риба и на цветя, които и до днес са длъжни да гласуват най-напред за Гай Цезар, а след това за всеки друг! Но всичко това е законно, според нашите закони никой с пръст не може да го докосне…