Колийн Маккълоу: Цезар (Част II: Войната с галите)

Италийска Галия, Римска Галска провинция, Галия Комата

Януари — декември 52 г.пр.н.е.

Няколко години по-рано, след като завършиха второто си съвместно консулство, Гней Помпей Велики и Марк Лициний Крас с нетърпение очакваха едно много добро управление като проконсули. Цезаровият легат Гай Требоний бе народен трибун по време на мандата им и беше прокарал закон, осигуряващ им две много привлекателни провинции за следващите пет години. И тъй като Цезар вече доказваше ефективността на този петгодишен период в Галия, Помпей взе Сирия, а Крас — двете испански провинции.

Сетне здравето на Юлия, което така и не се беше възстановило напълно след аборта й, се влоши още повече. Помпей не можеше да я вземе в Сирия — обичаите и традицията не го позволяваха. Тъй като обичаше младата си съпруга, той промени плановете си. Помпей все още изпълняваше длъжността на уредник на житните резерви на Рим и това му даде идеален повод да остане близо до Вечния град. Сирия не беше стабилна провинция. Като най-нова териториална придобивка на Рим тя граничеше с Партското царство, могъща империя под управлението на цар Ород, който се безпокоеше от римското присъствие в Сирия. Особено когато тя бе под управлението на Помпей Велики, известен като голям завоевател. Носеха се слухове, че идеята, Партското царство да бъде присъединено към републиката, не била чужда на Рим. Цар Ород все повече се безпокоеше. Освен това той бе и много предпазлив човек.

Заради Юлия Помпей помоли Крас да си разменят провинциите: той да вземе двете в Испания, а Крас — Сирия. Крас прие на драго сърце. И така, смяната бе уредена. Помпей остана близо до Рим с Юлия, тъй като можеше да изпрати легатите си Афраний и Петрей да управляват Близка и Далечна Испания, а Крас замина за Сирия, решен да подчини партите.

Новините за поражението и смъртта му разбуниха духовете в Рим и не на последно място, защото бяха донесени от единствения оцелял благородник, квестора на Крас, един забележителен младеж на име Гай Касий Лонгин.

Макар че изпрати официален доклад до сената, Касий написа и доста по-подробен отчет за събитията на Сервилия, негова близка приятелка и вероятна тъща. Тъй като знаеше, че този отчет ще причини голяма мъка на Цезар, Сервилия с удоволствие му го препрати в Галия. „Ха! Измъчвай се, Цезаре! Като мен.“

„Пристигнах в Антиохия непосредствено преди арменският цар Артавазд да дойде на държавно посещение при управителя Марк Крас. Приготовленията за предстоящия поход срещу партите напредваха — така поне си мислеше Крас. Убеждение, което, след като видях какво има на разположение, признавам, не споделях. Седем легиона, всичките от по осем кохорти вместо по десет, и многобройни конници, които имах чувството, че никога няма да могат да се сработят. Публий Крас бе докарал хиляда хедуи от Галия, подарък от Цезар, който по-добре да си ги беше задържал. Те изобщо не се разбираха с галатийските конници и изпитваха дълбока носталгия.

Там беше и Абгар, цар на скенитските араби. Не знам защо, но му нямах доверие и не го харесах още от първата ни среща. Крас обаче го смяташе за чудесен човек и не искаше да чуе нищо против него. Абгар бе клиент на Артавазд и беше предложен на Крас като водач и съветник за похода заедно с четири хиляди лековъоръжени араби скенити.

Крас възнамеряваше първо да навлезе в Месопотамия и да удари Селевкия на Тигър, зимното седалище на партския царски двор. Тъй като смяташе да предприеме похода си през зимата, той очакваше цар Ород да е там. Възнамеряваше да плени него и всичките му синове, преди да успеят да се разпръснат и да съберат войските на цялата Партска империя.

Арменският цар Артавазд и клиентът му Абгар обаче възразиха срещу тази стратегия. Никой, твърдяха те, не можел да победи стрелковата конница на партите на равна местност. Покритите с метални брони конници и огромните им бронирани мидийски коне не можели да се сражават ефективно в планините, твърдяха Артавазд и Абгар. Насечената местност затруднявала също стрелците, които бързо изразходвали стрелите си и трябвало да галопират на равен терен, за да се прицелват с онази легендарна партска точност. Затова, говореха Артавазд и Абгар, Крас трябвало да тръгне към Мидийските планини, не към Месопотамия. Ако заедно с цялата арменска армия ударел сърцето на Партското царство на юг от Каспийско море и лятната царска резиденция Екбатана, нямало как да загуби, кълняха се те.