Колийн Маккълоу: Цезар (Част II: Войната с галите)

Никога не си виждала толкова нестройна тълпа като нашата войска, след като най-сетне преминахме на източния бряг. Нямаше нищо сухо, включително зърното и храната в кервана с провизиите. Въжетата на метателните съоръжения се раздуха и омекнаха, въглищата за ковачниците бяха неизползваеми, палатките бяха като от плат за булчински рокли, а скъпоценните ни дървени трупи за укрепленията — напукани и начупени. Представи си, ако можеш, четири хиляди коне (Крас не позволи на бойците да вземат по два), две хиляди мулета и няколко хиляди вола побеснели от ужас. Нужни ни бяха две нундини, за да ги успокоим, шестнайсет скъпоценни дни, през които трябваше да сме навлезли вече дълбоко в Месопотамия. Легионерите не бяха в много по-добро състояние от животните. Походът, говореха между себе си, бил прокълнат. Също като самия Крас. Всички щели да загинат.

Абгар обаче пристигна начело на четирите си хиляди лековъоръжени пехотинци и конници. Събрахме се на военен съвет. Цензорин, Варгунтей, Мегабок и Октавий, четирима от петимата Красови легати искаха да продължим през цялото време по течението на Ефрат. Така беше по-безопасно, имаше паша за животните и по пътя можехме да се запасим с още храна. Аз се съгласих с тях, но ми дадоха да разбера, че не е уместно един прост квестор да съветва по-висшите магистрати.

Абгар се обяви против следването на Ефрат. В случай, че не знаеш, на юг от Зевгма реката прави голям завой на запад и така щеше да удължи пътя ни с много километри. При вливането на Билехас Ефрат продължава през Месопотамия горе-долу по права линия и в желаната от нас посока, на югоизток.

Затова, рече Абгар, сме щели да спестим четири-пет дни, ако се насочим на изток от Зевгма през пустинята към Билехас. След това с рязък завой на юг сме щели да стигнем до Ефрат при Никефорион. С него като водач, твърдеше самоуверено Абгар, нямало как да се загубим, щели сме да преминем пустинята неусетно и без поражения.

И така, Крас се съгласи с Абгар и Публий Крас се съгласи с татко си. Щяхме да предприемем кратък преход през пустинята. Отново четирима легати опитаха да убедят Крас да не го прави, но той не искаше да чуе. Бил укрепил Кари и Синака и тези крепости щели да ни осигурят достатъчна защита — макар че не вярвал да имаме нужда от каквато и да било защита. Така смяташе и нашият приятел цар Абгар. Толкова далеч на север нямало да има нито един парт.

Обаче те бяха там. Абгар се беше постарал. Всеки наш ход се знаеше в Селевкия, а цар Ород бе далеч по-добър стратег от бедния, полудял за пари Марк Крас.

Предполагам, скъпа ми Сервилия, че тъй като прекарваш времето си само в Рим, не знаеш много за Партското царство. Затова ще ти кажа, че това е една голяма империя, включваща много области. Самата Партия се намира на изток от Каспийско море, затова владетелят им се нарича цар на партите, а не цар на Партия. Под управлението на цар Ород са Мидия, Мидия Атропатена, Персия, Гедрозия, Кармания, Бактрия, Маргияна, Согдияна, Сузияна, Елимаида и Месопотамия. Повече земи от всички римски провинции.

Всеки от тези райони се управлява от сатрап, носещ титлата «Сурен». Повечето от тях са синове, племенници, братовчеди, братя или чичовци на царя. Самият цар никога не ходи в Партия. През лятото управлява от Екбатана в ниските планини на Мидия, през пролетта и есента посещава Суза, а зимно време се оттегля в Селевкия на Тигър в Месопотамия. Това, че посвещава толкова време точно на най-западните провинции на огромната си империя, вероятно се дължи на Рим. Той се бои от нас, не от индийците или серикците, макар че и те са велики народи. Той държи Бактрия изкъсо, за да контролира масагетите, тъй като те са отделни племена, не единна нация.

По стечение на обстоятелствата сатрапът на Месопотамия се оказа много способен управник и на него Ород повери кампанията срещу Крас. Самият цар на партите тръгнал на север, за да се срещне с арменския цар Артавазд в столицата му Артаксата с достатъчно голяма войска, в случай че не го посрещнат твърде гостоприемно. Взел и сина си Пакор. Пахлави Сурен (така се казваше сатрапът) останал в Месопотамия, за да ръководи друга армия, която да се разправи с нас. Разполагал с десет хиляди ездачи — стрелци и двехилядна тежка конница от броненосци. Без никаква пехота.

Интересен човек бе този Пахлави Сурен. Едва на трийсет (на моя възраст) и племенник на царя, говори се, че бил изключително красив, изтънчен, дори женствен. Нямал влечение към жените, предпочитал момчета между тринайсет и петнайсет години. Щом станели твърде големи за вкуса му той ги назначавал във войската или в управлението като висши служители. Това е напълно допустимо според партските обичаи.