Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

Баща му бе покрусен — няма думи, с които да опиша какво се случи после. Ала загубата на сина му сякаш го промени. Той обикаляше целия строй, шегуваше се, насърчаваше хората си да се държат, говореше им, че синът му им е спечелил скъпоценно време с живота си, но че скръбта била само негова.

«Дръжте се! — не спираше да крещи. — Дръжте се!» Те се държаха, редиците им постоянно се топяха под безспирния дъжд от стрели, докато не се спусна нощ и партите не се оттеглиха. Те явно нямат обичай да се бият нощем.

Тъй като не бяхме построили лагер и нямаше какво да ни задържа на това място, Крас нареди изтегляне към Кари, на около осемдесет километра на север. На разсъмване започнахме да пристигаме, препъвайки се. Бяхме останали може би половината от пехотата и шепа конници. Кари имаше малка крепост, но нищо не бе в състояние да защити толкова много хора, в такъв голям безпорядък.

Тук ще си позволя да спомена, че Кари е на кръстопътя на керванските пътища за Едеса и Амида вече две хиляди години и също мога да кажа, че за тези две хиляди години не се е изменила ни най-малко. Представлява жалки кирпичени къщурки с формата на кошери насред каменна, безжизнена пустош. Мръсни овце, мръсни кози, мръсни жени, мръсни деца, мръсна река, големи купчини изсушена тор като единствен източник на топлина в суровите студове, само нощното небе внася малко красота в тази мизерия.

Гарнизонът, който се командваше от префекта Копоний, разполагаше с една-единствена кохорта. Когато се появихме, той изпадна в паника. Нямахме храна, защото партите бяха пленили кервана с провизиите; повечето хора и коне бяха ранени. Не можехме да останем в Кари, това бе очевидно.

Крас свика съвета и решиха да се оттеглим през нощта към Синака, пак на същото разстояние на североизток към Амида. Крепостта бе по-добра и имаше известни запаси от зърно. «В най-неправилното направление!» — искаше ми се да закрещя. Ала Копоний бе довел един жител на Кари на съвета. Андромах. И Андромах се кълнеше, че партите дебнели между Кари и Едеса, между Кари и Самозата, между Кари и кое да е друго селище по поречието на Ефрат. След това предложи да ни заведе до Синака, а оттам до Амида. Сломен от мъка по Публий, Крас прие. О, той наистина бе прокълнат! Каквото и решение да вземеше, то се оказваше погрешно. Андромах беше местният партски шпионин.

Знаех си, знаех си, знаех си! С напредването на деня все повече се убеждавах, че да тръгнем с Андромах към Синака, означава сигурна смърт. Затова свиках свой съвет. Поканих Крас. Той не присъства. Другите дойдоха: Цензорин, Мегабок, Октавий, Варгунтей, Копоний, Егнаций. И отблъскващо нечистоплътните и опърпани местни гадатели и заклинатели — Копоний обитаваше тази неописуема клоака на света достатъчно дълго, за да ги събере около себе си като мухи около разлагащ се труп. Заявих пред събралите се, че могат да правят каквото искат, но още с падането на нощта аз тръгвам на югозапад към Сирия, не на североизток към Синака. Ако партите дебнеха, бях готов да поема риска. Само че, така им казах, изобщо не вярвах, че са там. Стига толкова скенитски водачи!

Копоний се възпротиви. Също и останалите. Не било достойно легатите, трибуните и префектите да изоставят пълководеца си. Нито пък квестора му. С мен се съгласи единствено префектът Егнаций.

Аз загубих самообладание (Касиев недостатък, признавам).

«Останете тогава и умрете! — изкрещях. — На когото му е мил животът, да намира по-бързо кон, защото аз тръгвам за Сирия и вече не се доверявам на никого другиго, освен на щастливата си звезда!»

Гадателите се размърдаха и зашушукаха.

«Не, Гай Касий! — проплака най-старият от тях, накичен с амулети, миши кости и зловещи очи от ахат. — Тръгни, добре, но не веднага! Луната е още в Скорпион! Изчакай да влезе в Стрелец!»

Огледах ги. Не можах да сдържа смеха си.

«Благодаря за съвета — рекох, — ала това е пустиня. Предпочитам скорпионите пред стрелците.»

Около петстотин от нас препуснахме в галоп и продължихме цяла нощ ту в бавен ход, ту в тръс, ту пак в галоп. До разсъмване достигнахме Европус, наречен от местните Карчемиш. Никакви парти не ни очакваха, а Ефрат бе спокоен и успяхме да се прехвърлим с лодки заедно с конете. Спряхме едва когато стигнахме Антиохия.

По-късно научих, че Пахлави Сурен избил всички, които предпочетоха да останат с пълководеца си. Когато ние сме били в Европус, на втория ден преди юнските иди, Крас и войската му обикаляли в кръг, без да се приближат към Синака, благодарение на Андромах. Партите ги нападнали отново. Било е пълно поражение. След отчаяни опити за оттегляне и противопоставяне нашите били посечени до последния човек. Всички легати, които останаха с Крас, загинали — Цензорий, Варгунтей, Мегабок, Октавий, Копоний.