Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

Година трета (108 г. пр.Хр.)

В консулството на Сервий Сулпиций Галба и Квинт Хортензий

Със започването на зимните дъждове военните действия срещу Нумидия — ако изобщо можеше да се говори за такива — трябваше да спрат, след като и двете враждуващи страни се оказаха неспособни да разгърнат войските си. Гай Марий получи писмото от тъста си Цезар и сериозно се замисли върху нещата, които прочете в него. Чудеше се дали консулът Квинт Цецилий Прасчо Метел вече е научил за назначаването си от Сената за проконсул, дали се е уверил, че и за в бъдеще пълномощията му ще бъдат продължавани — толкова, колкото ще му е нужно, за да си осигури желания триумф. В същото време обаче се оказваше, че никой от главната квартира в Утика не е споменал и дума за разгрома на Марк Юний Силан от германите, нито за гибелта на цялата му армия.

„Което не означава — мислеше си с горчивина Марий, — че тези събития не са известни на Метел; а само че, както обикновено, неговият висш легат Гай Марий ще бъде последният човек, който ще има честта да ги научи.“ Бедният Рутилий Руф беше натоварен със снабдяването на зимните лагери по границата, което поради замирането на военните действия автоматически го лишаваше от всякакви източници на информация; а Гай Марий, извикан обратно в Утика, се оказа подчинен не на друг, а на сина на Прасчо Метел! Младежът, който имаше не повече от двадесет години и по принцип беше зачислен като кадет към личната свита на баща си, сега се ползваше с пълномощията на началник — гарнизон на Утика и отговаряше за отбраната на града. Излизаше, че по всеки въпрос, който се налагаше да бъде разрешен, Марий трябваше да се допитва до арогантния до непоносимост Прасчо Младши — както скоро започна да го нарича не само той, но и мнозина други. Върху плещите на Марий се стоварваха не само задължения, пряко свързани със защитата на крепостта, но и множеството дребни и неприятни дела, които всеки управител би искал друг да свърши вместо него, но и които много повече биха подхождали на някой квестор, отколкото на един висш легат.

В резултат на това обстановката в римския щаб непрекъснато се нажежаваше и на Марий му ставаше все по-трудно да се въздържа от някои нежелани реплики или действия — още повече че откакто Метел Младши откри каква голяма наслада представляват за баща му неуместните му забележки по адрес на висшия легат, те съвсем естествено започнаха да стават все по-чести и по-язвителни. Битката при Мутул, която едва не се превърна в поражение за римските легиони, беше развързала езиците както на Марий, така и на Рутилий Руф, и двамата не пожалиха с нищо своя пълководец, който накрая трябваше да чуе и присъдата им — според Марий единственият начин войната срещу Нумидия някога да бъде доведена до успешен край бил да се плени самият Югурта.

— Но как да го направя? — попита Метел, когото звънът на оръжията беше върнал на земята и го бе накарал да се вслушва в съвети.

— С хитрина — обясни му Рутилий Руф.

— Каква хитрина?

— За тази цел — отсече Гай Марий — ще трябва да използваш собствения си мозък, Квинт Цецилий.

Но сега, когато всички се бяха прибрали в безопасност на територията на Африканската провинция и се жалваха единствено от влагата и досадата от ежедневните задължения, Прасчо Метел отново бе решил да я кара както сам си знае. Докато един ден в щаба му се представи знатният нумидиец Набдалса, с когото се оказа трудна работа да се разберат. Явно се налагаше с новодошлия да говори не друг, а Марий, който се наежи.

— Че защо? Не можеш ли сам да си вършиш мръсната работа, Квинт Цецилий?

— Повярвай, Гай Марий, ако Публий Рутилий беше наблизо, никога нямаше да седна да моля теб! — на свой ред му се тросна Метел. — За разлика от мен ти познаваш лично Югурта и по всяка вероятност ще ти бъде по-лесно да разбереш какво се мъти в главата на един нумидиец! От теб искам просто да присъстваш на разговора ми с Набдалса и след това да ми кажеш мнението си за него.

— Изненадвам се да науча, че ми имаш такова голямо доверие. Откъде знаеш, че наистина ще споделя с теб какво мисля?

Метел вдигна смаяно вежди. Не беше предполагал, че ще чуе подобна реплика.

— Та не си ли тук, за да воюваш срещу Нумидия, Гай Марий? Как така няма да споделиш с мен мнението си?

— В такъв случай нищо не ти пречи да повикаш човека, а аз ще се постарая да направя каквото мога.