Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

— Хич не ща и да знам какво признават или не признават! — държеше на своето дълбоко засегнатият Гауда. — Аз съм законороденият син на баща си, докато Югурта си остава просто едно копеле! И когато се появя пред тези ми ти римляни, те трябва не само да станат, ами да ми се поклонят, да ми предложат трон, върху който да седна, и да подберат стоте най-способни измежду войниците си, за да ме пазят!

— Така е, така е — съгласи се Набдалса. — Ще говоря с Гай Марий. Може би ще успее да вразуми Квинт Цецилий.

Всички в Нумидия знаеха за Гай Марий и Публий Рутилий Руф, защото Югурта беше разнесъл славата им скоро след завръщането си от Нуманция, а и се беше срещал често с тях по време на последното си посещение в Рим.

— Ами тогава се виж с Гай Марий — заръча Гауда на служителя си и сам забърза обратно към Картаген, за да се поуспокои след обидите, които трябваше да изтърпи от страна на Метел в името на Рим. В това време Набдалса тайно поиска среща с Гай Марий.

— Ще направя каквото мога — обеща му Гай Марий, въздишайки.

— Много ще ти бъда задължен — зарадва се Набдалса.

Марий се усмихна.

— Защото иначе твоят царствен господар ще си го изкара върху теб, нали?

Нямаше нужда Набдалса да му отговаря — погледът му беше достатъчно красноречив.

— Работата е там, приятелю — заобяснява му Марий, — че Квинт Цецилий се смята за човек от много по-високо потекло, отколкото който и да бил нумидийски княз. И затова много се съмнявам, че някой, още по-малко аз, ще може да го убеди да смени тона си. Но поне ще се опитам, защото искам ръцете ти да са развързани и да успееш да се свържеш с Бомилкар. Той е много по-важен от някакви си пререкания между двама надути управници.

— Сирийската пророчица казва, че фамилията на Цецилий Метелите върви към упадък — рече замислено Набдалса.

— Коя сирийска пророчица?

— Една жена, казва се Марта — отговори му нумидиецът. — Княз Гауда я откри в Картаген, където, по всичко изглежда, е била изоставена още преди години от някакъв корабен капитан, който бил убеден, че е донесла лоша поличба на кораба му. Първоначално до нея се допитвали само хора от низините, но сега славата й е толкова голяма, че княз Гауда я е прибрал в двора си. Тя предрече, че той наистина ще стане цар на Нумидия след падането на Югурта. Макар че за това падане според нея ще има още да се чака.

— А какво е предрекла за фамилията на Цецилий Метелите?

— Казва, че цялата фамилия на Цецилий Метелите е минала своя зенит и занапред и членовете й, и богатствата й все повече ще намаляват. Така родът им ще бъде надминат по могъщество от много други римляни, включително и от теб, доминус .

— Искам да се срещна с нея — рече Марий.

— Това може да се уреди. Но трябва да дойдеш в Картаген, защото тя никога не напуска двореца на княз Гауда — предупреди го Набдалса.

И така, оказваше се, че да види Марта Сирийката, първо трябва да получи аудиенция от княз Гауда; Марий трябваше да се примири с това неудобство, както и с безкрайните жалвалия на нумидийския княз от Метел, и да даде най-различни обещания, които нямаше ни най-малка представа как ще изпълни.

— Бъдете сигурен, Ваше Височество, че щом успея да се издигна дотолкова, че да налагам своето мнение, Вие ще бъдете третиран с цялото уважение, дължимо на човек с Вашето потекло — поклони се той толкова ниско, че да поласкае дори един Гауда.

— И този ден ще дойде! — усмихна се доволно Гауда, разкривайки развалените си зъби. — Марта твърди, че твърде скоро ще станеш Пръв сред римляните. По тази причина, Гай Марий, бих искал да бъда твой клиент и мога да те уверя, че всички мои поддръжници в Римска Африка също ще те признаят за патрон. Нещо повече, щом застана на нумидийския престол, цяла Нумидия ще влезе в клиентелата ти.

Марий слушаше зашеметен. На него, обикновения претор се предлагаше клиентела, за каквато дори един Цецилий Метел можеше само да мечтае! О, определено трябва да се срещне с тази Марта, сирийската пророчица!

Скоро му се удаде тази възможност, защото самата прорицателка пожела да го види и Гауда нареди Гай Марий да бъде заведен в покоите й в огромната вила, използвана от княза за своя временна резиденция. Само един поглед беше достатъчен на Марий, комуто се наложи да почака в приемната на пророчицата, за да се увери, че тя се радва на наистина голямо уважение — покоите й бяха обзаведени с най-изящно изработени мебели, стените бяха покрити с едни от най-красивите фрески, които той някога беше виждал, а мозайките на пода не им отстъпваха по нищо.