Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

От рода на Главканите:

Гай Сервилий Главка, народен трибун в 102 г. пр.Хр., претор в 100 г. пр.Хр.

От рода на Декумиите:

Луций Декумий, пазач на колегия на кръстопътя

От рода на Друзите:

Марк Ливий Друз Цензор, консул в 112 г. пр.Хр., цензор в 109 г.пр.Хр. (умрял по време на службата си)

Корнелия Сципионида, неговата пропъдена жена, майка на:

Марк Ливий Друз, негов по-голям син

Мамерк Емилий Лепид Ливиан, негов по-малък син, даден за осиновяване като дете

Ливия Друза, негова дъщеря

От рода на Котаните:

Марк Аврелий Кота, претор (неизвестно кога)

Рутилия, негова жена; първият й съпруг е брат му Луций Аврелий Кота, консул в 118 г. пр.Хр. (умрял веднага след това)

Аврелия, негова доведена дъщеря и племенница

Луций Аврелий Кота, негов доведен син и племенник

Гай, Марк и Луций Аврелий Кота, негови синове от Рутилия

От рода на Мариите:

Гай Марий

Грания от Путеоли, негова първа жена

Марта Сирийката, гадателка

От рода на Метелите:

Луций Цецилий Метел Далматик Понтифекс Максимус, консул в 119 г. пр.Хр., по-голям брат на:

Квинт Цецилий Метел Нумидик, консул в 109 г. пр.Хр., цензор в 102 г.пр.Хр.

Квинт Цецилий Метел Пий, син на Нумидик

Цецилия Метела Далматика, племенница и храненица на Нумидик, дъщеря на Далматик.

От рода на Рутилий Руфите

Публий Рутилий Руф, консул в 105 г. пр.Хр.

Ливия Друзида, негова покойна съпруга, сестра на Марк Ливий Друз Цензор

Рутилия Руфида, негова сестра, вдовица на Луций Аврелий Кота, съпруга на Марк Аврелий Кота

От рода на Сатурнините:

Луций Апулей Сатурнин, народен трибун в 103 г. пр.Хр. и 100 г.пр.Хр.

От рода на Серториите:

Квинт Серторий, кадет и военен трибун

Рия от рода на Мариите, негова майка, братовчедка на Гай Марий

От рода на Скаврите:

Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус, консул в 115 г. пр.Хр., цензор в 109 г.пр.Хр.

Марк Емилий Скавър — син, негов син от първата му жена

От рода на Суланите:

Луций Корнелий Сула, квестор в 107 г. пр.Хр., легат

Клитумна от Умбрия, негова мащеха, леля на Луций Гавий Стих

Никополис Освобожденката, негова любовница

Метробий, юношата — звезда на комедийна трупа

От рода на Цезарите:

Гай Юлий Цезар, сенатор

Марция от рода на Марций Рексите, негова жена, майка на:

Секст Юлий Цезар, негов по-голям син

Гай Юлий Цезар — син, негов по-малък син

Юлия старша (Юлия), негова по-голяма дъщеря

Юлия младша (Юлила), негова по-малка дъщеря

От рода на Цепионидите:

Квинт Сервилий Цепион, консул в 106 г. пр.Хр.

Квинт Сервилий Цепион — син, негов син

Сервилия Цепионида, негова дъщеря

От рода на Югуртините:

Югурта, цар на Нумидия, извънбрачен син на Мастанабал

Бомилкар, негов природен брат и довереник

Година първа (110 г. пр.Хр.)

В консулството на Марк Минуций Руф и Спурий Постумий Албин

Тъй като нямаха лично задължение към двамата консули, Гай Юлий Цезар и синовете му решиха просто да се присъединят към онази процесия, която минава по-близо до дома им, а това се случи да бъде шествието, водено от първия консул Марк Минуций Руф. И двамата знатни мъже живееха на Палатинския хълм, но домът на втория консул Спурий Постумий Албин се намираше в по-богаташки квартал. Вече се носеше мълвата, че дълговете на Албин нарастват с главозамайваща бързина, което не изненадваше никого; публична тайна беше колко скъпо струва консулският пост.

Не че Гай Юлий Цезар изобщо се замисляше за тежкото бреме на дълговете, което се стоварваше върху плещите на всеки, поел към политическите върхове. А навярно и синовете му никога нямаше да се тревожат за това. Вече бяха изминали четиристотин години, откакто първият Юлий беше седнал на куриатния стол, запазен за консулите, четиристотин години от времето, когато един Юлий бе смогнал да спести нужните за целта пари. Юлиите винаги бяха стояли високо над земните съблазни и всяко едно поколение на свой ред бе изтървало своя шанс да понапълни семейната хазна. Затова с всяко изминало столетие славният род, от който произхождаше Юлий, обедняваше все повече и повече. Консул? Невъзможно! Претор, постът, стоящ най-близо до консула? Невъзможно! Не, цялото политическо наследство на Юлиите се заключаваше в скромната, но затова пък безопасна пейчица в дъното на Сената, която споделяха и Цезарите — брънка от големия род, — получили името си заради гъстите си коси.