Колийн Маккълоу: Цезар (Част III: Рубикон)

— Стига! Стига! — заекна Помпей и вдигна умолително ръце. — Стига, Катоне, моля те! Прав си! Прав си! Признавам! Цицерон ме подлъга! Аз бях… бях… объркан! Никой не ме е посещавал от три дни! Какво можех да си помисля?

Гневът на Катон обаче не беше като гнева на Помпей. Помпей охладняваше толкова бързо, колкото се палеше. На Катон му бе нужно много време да се успокои, да отвори ушите си за извинения и оправдания. Той бесня още часове, преди да затвори уста и да запази мълчание, треперейки от гняв.

— Седни, Катоне — покани го Помпей и започна да се суети около него като стара жена около любимото си кученце. — Моля, заповядай, седни!

Той се втурна за чаша вино, постави я в двете му ръце и боязливо измъкна от тях двата кичура коса, които Катон още стискаше.

— Ето, пийни, моля те! Прав си, аз сбърках, признавам честно грешката си! Цицерон е виновен, свари ме в момент на слабост.

Той погледна умолително Лентул Крус:

— Вземи и ти малко вино, моля те! Да седнем, да обсъдим различията си, всичко може да се уреди. Моля те, Луций Крусе, налей си малко вино!

— О-о! — проплака Цицерон от другия край на помещението.

След като Помпей не му обърна внимание той, демонстративно напусна дома му и се запъти през Марсово поле към Пинцейския хълм разтреперан не по-малко от Катон.

Това беше краят. Връщане назад нямаше. А за малко да успее, за малко! О, защо трябваше тези двамата да влязат точно в този момент?

— Е — каза си на глас, след като се върна вкъщи и започна да пише бележка до Балб, — ако трябва да обвиняваме някого, а гражданската война, това е Катон.

Заранта на следващия ден, седмия на януари, сенатът се събра в храма на Юпитер, място, което Помпей не можеше да посети. Макар че присъстваше, бледият Гай Марцел Малкия отстъпи председателството на младшия си колега Лентул Крус.

— Нямам намерение да произнасям дълга реч — започна задъхано Лентул Крус, чието червендалесто лице бе осеяно със синкави петна. — Време е, уважаеми сенатори, да разрешим тази криза по единствения разумен начин. Предлагам да обявим извънредно положение, за да могат магистратите да защитават интересите на Рим, без да срещат спънки от страна на народните трибуни.

Започна силна шумотевица — сенаторите бяха искрено изненадани от формулировката и от това, че председателстващият не спомена името на Помпей.

Марк Антоний скочи от скамейката на народните трибуни.

— Не можете да го направите — закрещя. — Ти предлагаш да защитиш народните трибуни от собственото им право на вето! Няма да стане! С извънредно положение няма да затворите устата на народните трибуни! Народните трибуни винаги са били и ще бъдат служители на държавата! Това предложение е напълно неконституционно! Извънредно положение се обявява, когато държавата трябва да се защити от предатели, а аз не мога да определя никой от деветимата ми колеги за такъв! Ще доведа това до знанието на плебса, няма да ти се размине! Ще бъдеш хвърлен от Тарпейската скала, задето ни пречиш да изпълняваме задълженията си!

— Ликтори, отстранете този човек! — нареди Лентул Крус.

— Слагам вето на това, Лентуле! И на предложението ти за въвеждане на извънредно положение!

— Ликтори, отстранете този човек.

— Ще трябва да махнат и мен! — изрева Квинт Касий.

— Ликтори, отстранете тези хора.

Борбата обаче бе неравна. Към дузината ликтори се наложи да се присъединят още няколко десетки, докато успеят най-сетне да изхвърлят яростно съпротивляващите се Антоний и Квинт Касий с разкъсани тоги, насинени и разкървавени от храма.

— Мръсници! — изръмжа Курион, който бе напуснал сградата след тях.

— Нещастници — промърмори Марк Целий Руф. — Какво ще правим сега?

— Слизаме в Комициите — обяви Антоний; вдигна ръка, за да попречи на Квинт Касий да оправи тогата си. — Не, Квинте, не се оправяй в никакъв случай! Ще останем в този външен вид, докато не идем при Цезар в Равена. Нека види със собствените си очи какво е направил Лентул Крус.

Около тях се беше събрала доста голяма тълпа (не особено трудно в онези дни, когато на форума цареше безпокойство) и Антоний показа раните си и тези на Квинт Касий.

— Виждате ли? Освен че пречат на народните трибуни да изпълняват задълженията си, вече ни и бият! — закрещя той. — Защо? За да защитят интересите на шепа хора, които искат да управляват Рим по недопустим начин! Искат да отнемат властта от народа и да я сложат в ръцете на сената! Внимавайте, братя плебеи. Внимавайте патриции, които не принадлежите към редиците на добрите люде. Дните на народното събрание са преброени! Когато Катон и сподвижниците му установят контрол върху сената — което става в момента! — те ще използват Помпей и войската, за да ви лишат от всякакво участие в управлението! Ще използват Помпей и войската, за да се разправят с хора като Гай Цезар, който винаги е защитавал народа от своеволията на сената!