Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

— Ти си като баща си, нямаш лична гледна точка, само гледаш да поставяш спънки! — смъмри го Катон.

— Не, Марк Катоне, уверявам те. Ако Цезар предприеме някакъв враждебен ход, Фауст Сула ни е нужен тук — отстоя твърдо мнението си Филип младши.

Най-интересното в случая бе отношението към ветото на народния трибун. Въпреки че имаше обявено извънредно положение, то беше прието.

О, това обаче беше нищо в сравнение с изключителното удоволствие от лишаването на Цезар от империума, провинциите и войските му! Сенатът назначи Луций Домиций Ахенобарб за нов управител на Отвъдна Галия, а бившия претор Марк Консидий Нониан — за управител на Италийска Галия и Илирикум. Цезар сега бе най-обикновен сенатор, напълно беззащитен. Катон обаче също пострада. Макар че никога не беше искал провинция, той бе определен за управител на Сицилия. Африка беше поверена на Луций Елий Туберон, човек със съмнителна лоялност към добрите люде, но вече почти нямаше подходящи хора за управители. Това даде повод на Помпей да определи Апий Клавдий Цензора за управител на Гърция, макар че имаше вече провинция, но да остави Македония както досега на грижите на квестора Тит Антистий. Тъй като намерението на Помпей да води войната с Цезар на изток, а не в Италия, не беше известно на повечето сенатори, това решение не направи впечатление на повечето от тях. Засега те се вълнуваха единствено от въпроса, дали Цезар ще прибегне към военни действия или не.

— Между другото — обади се Лентул Крус, — мисля, че трябва да се погрижим Италия да бъде защитена с достатъчно войска. За тази цел предлагам да изпратим легати с проконсулски империум във всички части на полуострова. Първото им задължение ще е да наберат войници, защото още нямаме достатъчно.

— Аз ще се погрижа за това — предложи веднага Ахенобарб. — Няма нужда да тръгвам веднага за провинциите си, по-добре да се уверим, че Италия е добре подготвена. Нека поема Адриатическото крайбрежие на юг от Пиценум. Ще мина по Валериевия път и ще събера доброволци сред марсите и пелигните, които са мои клиенти.

— Околностите на Емилиевия, Аврелиевия и Клодиевия път, тоест Северна Етрурия, давам на Луций Скрибоний Либон! — обяви Помпей.

Това предизвика не една усмивка у присъстващите. Бракът между големия син на Помпей и дъщерята на Апий Клавдий Цензора не беше продължил дълго. След развода младият Гней Помпей се ожени за дъщерята на Скрибоний Либон, брак, който никак не се харесваше на баща му. Така Помпей бе изправен пред задачата да намери добра служба на посредствен човек. И така — Етрурия, която надали щеше да привлече вниманието на Цезар.

Квинт Минуций Терм взе Фламиниевия път, минаващ на север през източната част на Умбрия, и получи нареждане да се установи в Игувиум.

Роднинските връзки отново дойдоха на дневен ред и Помпей предложи близкият му братовчед Гай Луцилий Хир да се установи в Пиценум, в родния град на Лабиен — Камеринум. Пиценум, разбира се, се ползваше с особено внимание от страна на Помпей, освен това се намираше най-близо до Равена и Цезар. Затова там бяха изпратени още хора: бившият консул Лентул Спинтер — в Анкона, а бившият претор Публий Атий Вар — в родния град на Помпей, Ауксинум.

На бедния, обезкуражен Цицерон, който присъстваше на заседанието, тъй като се провеждаше извън помериума, бе наредено да събира войски в Кампания.

— Готово! — обяви весело Лентул Крус. — Щом научи как сме се подготвили, Цезар няма дори да помисли за война!

Вестоносецът, изпратен от Антоний и Курион преди бягството им от Рим, пристигна във вилата на Цезар в Равена в деня след изгонването на Антоний и Касий от сената. Макар че тъкмо се развиделяваше, Цезар го прие веднага, взе писмото му и с любезна усмивка го изпрати да се подкрепи и да поспи — триста и двайсет километра за два дни беше жестоко препускане.

Писмото на Антоний бе кратко:

„Цезаре, двамата с Квинт Касий бяхме изхвърлени от сената, след като се опитахме да наложим вето върху въвеждането на извънредно положение. Това е много странно решение. Не те обявиха за враг на държавата, нито назначиха Помпей за диктатор. С него се дава право на всички магистрати да защитават сената от ветото на народните трибуни, представи си. За Помпей се загатва само в пасажа, че сред упълномощените да защитават държавата са и «про магистратите в околностите на Рим».

Това важи както за Помпей, така и за Цицерон, който чака триумфа си. Предполагам, че Помпей е останал разочарован, но така е с добрите люде — те избягват да удостояват, когото и да било със специални правомощия.