Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

Той погледна над главите на множеството и забеляза група ликтори, приближаващи се откъм храма на Юпитер.

— Трябва да привършвам речта си, народе! Виждам слугите на сената, които идват, за да ме отведат в затвора, а аз не искам да отида там! Отивам при Гай Цезар в Равена заедно със смелия си колега Гай Касий и тези двама защитници на народа, Гай Курион и Марк Целий! И ще покажа на Цезар какво стори сенатът! И не забравяйте, независимо дали сте плебеи или патриции, че Гай Цезар е жертва на едно ограничено, но много отмъстително малцинство от сената, което не търпи инакомислещи! Те го преследват, те опитват да оцапат неговата дигнитас — която е ваша дигнитас , граждани на Рим! Те се подиграват с римската конституция! Отстоявайте правата си, граждани на Рим, и чакайте Цезар да ви избави!

С широка усмивка и вдигната за поздрав ръка Антоний слезе от трибуната сред бурни овации; тримата му спътници го последваха. Когато ликторите започнаха да си проправят път сред тълпата, те отдавна бяха изчезнали.

В храма на Юпитер нещата вървяха доста по-добре за добрите люде. Съвсем малко от присъстващите гласуваха срещу въвеждането на извънредно положение. Най-интересно за онези, които бяха достатъчно наблюдателни, бе поведението на първия консул. Гай Марцел Малкия седеше с болнав вид, не продума нито веднъж и когато дойде време за гласуване, се измести бавно в дясната част на помещението; след това отново се върна на курулното си кресло. Брат му и братовчед му изглеждаха много по-жизнени.

Когато ликторите се върнаха от Комициите с празни ръце, гласуването вече бе проведено и предложението за въвеждане на извънредно положение — прието.

— Разпускам сената до утре сутринта — обяви Лентул Крус, когато ще се съберем в Помпеевата курия на Марсово поле. Нашият уважаван проконсул Гней Помпей Велики не може да остане встрани от събитията.

— Предполагам — обади се Сервий Сулпиций Руф, който бе първи консул с Марк Марцел преди две години, — че това означава война с Гай Цезар.

— Войната започна, когато предложихме меча на Гней Помпей — отвърна Марцел Големия.

— Цезар е този, който започна войната! — закрещя Катон. — Когато с отказа си да се съобрази с нарежданията на тази институция се обяви сам извън закона!

— Все пак в решението за обявяване на извънредно положение ние не го обявихме официално за враг на обществото. Не трябва ли да предприемем и такава стъпка?

— Да, трябва! — намеси се Лентул Крус. Затрудненото му дишане показваше, че нещо в тялото му не е наред, въпреки че Марцел Малкия бе този, който изглеждаше болен.

— Не можете — обади се Луций Кота, чичо на Цезар и един от онези, които бяха гласували против обявяването на извънредно положение. — Засега Цезар не е показал с нищо, че се готви за война, вие сте тези, които я обявихте. Докато не предприеме такава стъпка, той не е враг на държавата и не може да бъде обявен за такъв.

— Важното е да ударим първи! — заяви Катон.

— Съгласен съм, Марк Катоне — рече Лентул Крус. — Точно затова се събираме утре на Марсово поле, за да може най-обиграният ни пълководец да каже къде и кога ще ударим.

Когато обаче сенатът се събра в Помпеевата курия на следващия ден, осмия на януари, обиграният пълководец, а именно Помпей, ясно показа, че не е мислил да удря пръв. Той се спря повече върху въпроса за военните си сили, отколкото върху този за тактиката си.

— Не трябва да забравяме — обяви той пред сената, — че сред легионите на Цезар царува недоволство. Съмнявам се да се подчинят, ако им нареди да тръгнат в настъпление. Що се отнася до нашите войски, в момента благодарение на усилено набиране през последните няколко дни в Италия има три легиона. Имам още седем в Испания и вече изпратих нареждане да се мобилизират. Жалко, че в този сезон не могат да се придвижат по море. Затова е важно да тръгнат насам, преди Цезар да реши да ги пресрещне. — Той се усмихна безгрижно. — Уверявам ви, уважаеми сенатори, няма от какво да се тревожите.

Заседанието продължи цял ден, направиха се много приготовления. Когато Фауст Сула предложи цар Джуба от Нумидия да бъде обявен за приятел и съюзник на Рим, Гай Марцел Малкия излезе от летаргията си, за да се изкаже по предложението. То беше прието. Когато обаче Фауст Сула предложи лично да отиде в Мавритания, за да говори с царете Бох и Богуд — идея, която Марцел Малкия прие с готовност, — синът на Филип използва ветото си на народен трибун.