Колийн Маккълоу: Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

Вечерта мина много странно. Метел Нумидик беше прахосал сумата средства, за да удостои гостите си с подобаващи за техните особи ястия. Оправдаваше прахосничеството си с това, че нямал намерение нито за миг да се задържи на пиршеството, което Гай Марий щял да даде на другия ден в храма на Юпитер Оптимус Максимус, щом като се разпусне първото заседание на Сената.

— В целия град почти не са останали раци, стриди или охлюви, за да добавя нещо по-специално към менюто — тюхкаше се Нумидик, докато сътрапезниците се излягаха около масите. — Марий е изкупил всичко от пазара.

— Да не би и за това да е виновен Марий? — попита Югурта, като видя, че Рутилий Руф внимава да не изпусне вместо него някоя по-язвителна бележка.

— Гай Марий е виновен за абсолютно всичко — държеше на своето Нумидик.

— На твое място не бих говорил такива неща. В крайна сметка, Квинт Цецилий, нищо не ви пречеше на вас, патрициите, да издигнете някого от неговия мащаб измежду вас самите. Само че просто не намерихте кого. Рим създаде Гай Марий. Нямам предвид самия град, нито римския народ, а Рома, безсмъртната богиня, гения на вашия град, неговата движеща сила. Изведнъж ви трябва силен и могъщ човек. Благодарение на Рома човекът е намерен — рече Югурта Нумидиеца.

— Сред нас има и такива, които хем произхождат от висшите съсловия, хем са не по-малко способни от Гай Марий — тросна се Нумидик. — Всъщност аз съм един от тях и трябваше да го докажа. Но Гай Марий ми открадна империума, а утре ще отнесе и лаврите, които се падаха на мен.

По лицето на Югурта се изписа недоумение, затова Цецилий Метел добави кисело:

— Ето например, да не би Гай Марий да те залови теб в плен, царю? Онзи, който успя да извърши това, беше именно човек от благородно потекло, чиито предци имат с какво да се похвалят — Луций Корнелий Сула. Спокойно може да се твърди, че не Гай Марий, а Луций Корнелий Сула завърши войната — пое си дълбоко въздух Нумидик; не му беше никак лесно да лиши самия себе си от славата на победителя, но в името на патрицианската чест, а и на здравия разум реши, че ще е по-добре, ако обяви за герой Сула. — В действителност Луций Корнелий притежава всички добри качества на Гай Марий, но заедно с това и типичните черти за един достоен римлянин.

— Не съм съгласен! — скастри го леко презрително Югурта, който усещаше, че през цялото време Рутилий Руф не сваля поглед от него. — Този човек е като леопард — целият на петна, тук тъмни, там светли. Докато Гай Марий е праволинеен, ако разбираш какво искам да кажа.

— Изобщо не те разбирам — отвърна му сухо Нумидик.

— Затова пък на мен ми е ясно — усмихна се доволно Рутилий Руф.

Югурта му върна усмивката. В погледа му се четяха същите онези приятелски чувства, с които двамата младежи се бяха обвързали навремето при Нуманция.

— Гай Марий не е като другите — обясни той. — Представлява сочен и съблазнителен плод, който обаче е израснал на най-обикновено дърво, останало вън от овощната градина. Хора като него, скъпи ми Квинт Цецилий, не могат да бъдат спрени или подлъгани в друга посока. Те притежават волята, смелостта и остротата на ума — не само това, но и онази невидима нишка безсмъртие, която другите не познават, — за да превъзмогнат всяко препятствие, което им се изпречи на пътя. Боговете обичат този тип хора! Затова и Фортуна щедро ги обсипва със своите скъпоценни дарове. Затова и Гай Марий върви смело напред, а дори там, където трябва да забави крачка или да се приведе, той продължава с гордо вдигната глава.

— Колко си прав! — не можа да се въздържи да възкликне Рутилий Руф.

— Лу-Лу-Луций Кор-Кор-Корнелий е мно-мно-много ппо-ппо-добър — гневно се обади Прасчо Метел Младши.

— Не е така! — поклати глава Югурта, за да наблегне на думите си. — Нашият приятел Луций Корнелий притежава ума… смелостта… и може би волята… но не мисля, че в него има тази нишка безсмъртие, за която ви говоря. За него и калната пътека е за предпочитане, стига да го отведе по-скоро до целта. Бойните слонове не са за хора, свикнали да яздят мулета. Вярно, смел е като бик! В сражение винаги излиза пръв срещу врага; никой по-добре от него не вижда къде трябва да се помогне на отстъпващите, къде да се пробие, къде да се заобиколи неприятелят в гръб. Но Луций Корнелий не е способен да чуе гласа на Марс. Докато Гай Марий постоянно разговаря с него. Между другото, предполагам, че „Марий“ е някое латинско изопачаване на „Марс“? Може би значи „син на Марс“? Не знаете? Или просто не ти се иска да узнаеш, Квинт Цецилий? Жалко. Латинският е велик език! Може да звучи сухо и насечено, но притежава такива неизброими нюанси!