Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

— Поисках си зестра, мамо — побърза да изрече Юлия, — и всичко вече е уредено.

Марция беше твърде възпитана, за да не издаде неудобството си. Ето защо побърза да обясни на бъдещия си зет:

— Всъщност аз самата настоявах за това. Не дъщеря ми или мъжът ми.

— Разбирам — любезно й кимна той.

— Ти си изключително щедър с нас. Благодарим ти, Гай Марий.

— Позволи ми да не се съглася с теб, Марция. Вие сте далеч по-щедри от мен. Юлия представлява безценно съкровище.

В съзнанието на Марий се запечата собствената му реплика и когато скоро след срещата с Марция напусни дома й, изпълнен със светли мечти за бъдещето си, той реши, вместо да завие както обикновено след Весталските стълби наляво, да свърне вдясно, да заобиколи кръглия храм на Веста и като продължи нататък по тесния проход, образувал се между Регията и Домус публикус, да излезе на най-стръмната отсечка на Вия Сакра, наречена поради тази причина и Кливус Сацер.

Забърза нагоре по склона с мисълта да стигне Портикус Маргаритария, преди търговците да са затворили дюкяните си. Мястото представляваше внушителна аркада, построена във формата на правоъгълник около обширно празно пространство, и се славеше с най-изкусните златари в цял Рим. Беше получило името си 1 1 Margarita (лат.) — бисер — Б.пр. от търговците на бисери, които първи се бяха установили тук, още по времето, когато аркадата беше новоиздигната; това беше времето на голямата победа над пълчищата на Ханибал, заради която всички закони, забраняващи на римските жени да носят по себе си накити и бижута, бяха отменени, превръщайки златарството в изключително доходен занаят.

Марий беше решил, че на всяка цена трябва да купи перла за Юлия, и както повечето жители на града, знаеше къде да потърси: в дюкяна на Фабриций Маргарита. Първият Марк Фабриций беше и първият сред търговците на бисери, и когато се беше захванал с търговията, все още перлите му бяха от сладководни миди, от скални и тинести стриди или от морски полипи, поради което всички бяха дребни и по-тъмни на цвят. Но с времето той до такава степен овладя занаята си, че като хрътка започна да надушва и най-невероятните следи, които можеха да го отведат до истинските перли от приказките; докато един ден ги откри на брега на Арабския залив, малко преди Етеопия — след продължителни пътешествия из цял Египет и Набатейска Арабия. В началото и те му се струваха ситни и с твърде неправилна форма, но притежаваха най-важното — млечнобелия цвят, характерен за истинския бисер. По-късно името му се прочу из цял свят и това му помогна да открие нов и далеч по-богат източник на бисери: Крайбрежието на Индия и на големия крушовиден остров Тапробан на юг от нея. Тогава си прикачи към името прозвището Маргарита, установявайки истински монопол върху търговията с океански перли. Сега, по времето на консулите Марк Минуций Руф и Спурий Постумий Албин, внукът му — който също се казваше Марк Фабриций Маргарита — беше снабдяван редовно със стока, достойна за всеки вкус, разбира се, ако е порядъчно подплатен с пари. Стъпеше ли някой в магазина на Фабриций Маргарита, можеше да е сигурен, че ще намери точно каквото търси.

И сега търговецът бързо откри онази перла, която Марий мислеше като най-подходящ подарък за Юлия, но не му я даде веднага. Клиентът му предпочиташе да почака няколко дни, но да види не просто едно блестящо камъче, а тежка огърлица, в която лунният блясък на бисера ще се съчетава с този на златото и на няколкото по-малки перли. За пръв път в живота си Марий бе пожелал да дари жена с нещо ценно и мисълта за това заедно със спомена от първата целувка и радостта, че е истински желан от някого, не го напускаха нито за миг. Макар и да не беше голям любовчия, той познаваше достатъчно добре жените, за да повярва в искреността на Юлия, когато твърдеше, че му отдава сърцето си по собствено желание. Самата мисъл, че е спечелил сърце като нейното, младо и чисто, но в същото време сърце на човек, роден със синя кръв в жилите, го изпълваше с признателност, която го подтикваше да обсипва избраницата си с дъжд от скъпоценни подаръци. Желанието на Юлия да живее с него Марий тълкуваше като най-красноречивото знамение за едно щастливо бъдеще. Тя беше неговият скъпоценен бисер и той щеше да й се отплати не с друго, а именно с бисери, със сълзите на далечната тропическа луна, попаднали на дъното на океана, за да замръзнат и приемат формата на неговата благодарност. Щеше да й потърси индийски диамант, по-твърд от всеки друг скъпоценен камък и голям колкото лешник… щеше да й поднесе прекрасния зелен смарагд, дошъл чак от Скития, за да я стопли с вълшебния син блясък, идващ от самата му душа… щеше да я зарадва с рубини, искрящи като прясна кръв…