Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

Подобна логика не можеше да не успокои донякъде бушуващата в нея ярост. Как можеше да се възрази на такъв довод? Как можеше да се държи сметка на някого, воден от подобни цели? Как би могъл човек да се съпротивлява на неизбежното? Въпреки че съпругът й никога не беше обсъждал с нея политическите си неудачи, нито се беше оплаквал от това, че на него не гледат достатъчно сериозно, Грания много добре знаеше в какво положение се намира Марий. Беше плакала за него, беше се молила на боговете да му помогнат да заличи по някакъв начин греха, че не е роден римски патриций. Но в крайна сметка с какво можеше да му помогне тя, Грания от Путеоли? Беше богата, достойна за уважение, като съпруга никой в нищо не можеше да я упрекне. Но бе от съвсем различна среда, без никакви връзки сред онези, способни да поправят злините, с които мъжът й се беше сблъскал. Ако той беше латински земевладелец, то тя и това не беше — просто дъщеря на търговец от Кампания, едно нищожество в очите на римската аристокрация. Доскоро в семейството й дори не се радваха на римско гражданство.

— Разбирам — промълви тя, безсилна да се противопостави на съдбата си.

Марий се показа достатъчно милостив да се спре дотук, спестявайки й вълнението, което го обземаше при мисълта за любовта, разпалила се само преди няколко часа в заспалото му сърце. Нека си мисли, че става въпрос единствено за някаква политическа сделка.

— Съжалявам, Грания — любезно й каза той.

— И аз, и аз — изведнъж се разтрепери като лист Грания. Мисълта за годините на самота, които я очакваха занапред, и се струваше твърде непоносима, за да се окаже наистина вярна. Да живее без Гай Марий? Не можеше дори да си го представи.

— Ако това те утешава, предложението не дойде от мен, а от другата страна.

— Коя е избраницата?

— Голямата дъщеря на Гай Юлий Цезар.

— Юлия! Браво! Няма как, сигурно ще станеш консул, Гай Марий.

— Да, и аз мисля така. — Марий въртеше в ръце любимата си тръстикова писалка. Сетне извади порфирното шишенце с пробита златна запушалка, в което държеше пясъка за попиване, и мастилницата от полиран аметист. — Разбира се, ще получиш обратно зестрата си, която е достатъчна да посрещне нуждите ти. С годините съм влагал парите в далеч по-печеливши предприятия от тези, на които залагаше баща ти, и след като досега никога не си прибягвала до тях, в момента притежаваш завидно състояние — покашля се той. — Предполагам, че ще ти е приятно да заживееш по-близо до семейството си, но се чудя дали… на твоята възраст… няма да е подходящо да се настаниш в самостоятелна къща, особено след като баща ти не е вече между живите и глава на семейството е брат ти.

— Ти никога не си лягал достатъчно често с мен, за да ми направиш дете — проплака печално Грания, която все по-болезнено усещаше да витае над нея призракът на самотата. — О, как само бих желала да имам поне дете!

— Е, аз пък се радвам, че се случи така! Защото синът ти би бил мой наследник и тогава бракът ми с Юлия не би имал никакъв смисъл — изведнъж Марий се усети, че прекалява, и побърза да добави: — Та помисли малко, Грания! И да имахме деца, досега те щяха да са пораснали достатъчно, за да заживеят отделно от родителите си. Едва ли точно те биха ти послужили за утеха.

— Но поне щях да се радвам на внуци. — Повече не можеше да сдържи сълзите си тя. — И нямаше да съм толкова самотна.

— От години те убеждавам да си вземеш кученце! — Това беше по-скоро приятелски съвет, но като че ли не прозвуча достатъчно любезно. — Всъщност най-добре ще е да се омъжиш отново.

— За нищо на света! — заяви Грания.

Марий вдигна рамене.

— Твоя работа. Но да се върнем на въпроса за бъдещото ти жилище. Бих искал да ти купя вила на морския бряг и да ти я обзаведа със собствени средства. Какво ще кажеш за Куме? Достатъчно близо е до Путеоли, за да можеш да пътуваш дотам на носилка — хем ще можеш да се отбиваш у близките си за ден-два, хем ще имаш спокойствие.

И след като тъй и тъй всякаква надежда си беше отишла, тя можеше само да му благодари.

— О, няма защо! — Надигна се той от стола си и като заобиколи писалището, подхвана по-скоро от любезност бившата си жена под ръка, за да й помогне да се изправи. — Най-добре е още сега да уведомиш иконома и да помислиш кои роби ще вземеш със себе си. Още утре ще наема някой от агентите си да ти намери подходяща вила в Куме. Разбира се, ще я запиша на свое име, но ти ще бъдеш добре осигурена до старини или поне докато си намериш нов съпруг… Добре, добре! Чух, че не искаш да се омъжиш повторно, но само след седмица около теб ще се навъртят толкова предприемчиви кандидати, че ще се чудиш как да им откажеш. В крайна сметка ти си богата.