Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

— Берениция! — извика Грания и робинята й се показа начаса. — Кажи в кухнята, че искам да вечерям веднага.

Направи подробен списък какво точно й трябва за къщата и го остави до себе си на масата, така че да се заеме с работа веднага след вечеря. Нещо й се въртеше в главата — ами да, Марий й беше казал да си вземе кученце. Още на другия ден щеше да го послуша; кученцето ще е първото нещо, което ще си купи.

Но еуфорията й трая само по време на обилната вечеря. После въодушевлението на свой ред отстъпи място на мъката и като се хвана с две ръце за косите, тя започна да се скубе като умопомрачена; устата й провисна, разнесоха се жалните й хленчове, а сълзите рукнаха като потоци от очите й. Робите деликатно се оттеглиха, оставяйки я да се отдава на мъката си върху кушетката със златистопурпурна тапицерия.

— Чуйте я само! — Цъкаше с език готвачът, заел се с тежката задача да опакова всевъзможните си тенджери, котлета и готварски прибори, с които за нищо на света не би се разделил. До ушите му ясно достигаха мъчителните излияния на господарката му, независимо че кухнята се намираше чак в другия край на перистила. — Какво толкова има да циври? Та не съм ли аз истинският изгнаник — тя си е живяла открай време на село… кравата му с крава!

На нова година беше теглен жребият за разпределението на провинциите и Спурий Постумий Албин получи Римска Африка; по-малко от денонощие след това той развя знамена пред Сената и това бяха знамената на нумидийския принц Масива.

Спурий Албин имаше брат, Авъл, десет години по-млад от него, който като нов член на Сената изгаряше от желание да си създаде име. И така, докато консулът, без сам да се разкрива, се отдаваше на каузата на новия си клиент принц Масива, плетейки задкулисните си интриги, малкият Авъл получи поръчението да придружава принца при посещението му на всички по-известни обществени места в Рим, където да го запознае с по-видните личности и да подшушне на агентите му какъв подарък би бил най-подходящ за всекиго от тях. Като повечето членове на нумидийската царска династия и Масива представляваше добре сложен и приятен на вид семит, при това с достатъчно ум в главата, способен да използва чара си, щом трябва, и да прибягва до щедростта, когато само с чар не успяваше. Неговият най-голям коз беше не толкова в законността на претенциите му към нумидийския престол, колкото в простия факт, че римляните обичаха да стоят на различни позиции, така че в Сената, вместо да се гласува единодушно по всички въпроси, да съществуват достатъчно противоречия, а животът на самите сенатори да бъде по-забавен и интригуващ.

Една седмица след Нова година Авъл Албин официално представи случая на принц Масива пред Сената и лично апелира римският народ да помогне на законния наследник на нумидийския престол да си възвърне отнетата власт. Това беше прощъпалникът на Авъл Албин като оратор и той се справи завидно добре. Освен това се радваше на нескрития интерес на Цецилий Метелите, които, щом той свърши с речта си, не пропуснаха да го аплодират, и на един Марк Емилий Скавър, който, имайки честта да говори веднага след него, подкрепи всичките му искания. Според Скавър това би бил най-подходящият отговор на въпроса за бъдещата съдба на Нумидия — страната ще си върне един законен владетел, който ще знае какво е добро и какво зло за нея и няма да допусне отново размириците, убийствата и нечестните сделки, плод на жаждата за власт у някакъв си самозванец, чийто произход най-малкото не му даваше никакво право да се разпорежда с цял един народ. Преди Спурий Албин да разпусне събранието, Сенатът вече даваше знак със своите възгласи, че е готов да гласува за свалянето на сегашния нумидийски цар и заменянето му с Масива.

— Загазихме здравата — донесе Бомилкар на Югурта. — Изведнъж престанаха да ме канят, където и да било, а агентите ни не могат да открият хора, готови да слушат увещанията им.

— Кога ще гласува Сенатът? — спокойно попита царят, който не беше изгубил присъствие на духа.

— Следващото заседание е насрочено за две седмици преди февруарските календи, точно след седем дни.

Царят изпъчи гърди.

— И всички ще гласуват против мен, нали?

— Да, царю — кимна му Бомилкар.

— В такъв случай няма никакъв смисъл да продължавам да се правя на римлянин. — Югурта като че ли растеше пред очите на брат си, изпълвайки се с величие, което от пристигането на Луций Касий в Нумидия сякаш беше забравено. — Отсега нататък ще действам по своя начин, по нумидийски.