Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

Грания си беше вкъщи, разбира се. Че тя излизаше ли изобщо? Всеки ден още от деветия час сядаше да чака мъжът й да се прибере за вечеря, подлудявайки до смърт прескъпо купения си готвач, за да бъде принудена най-често сама да опитва от вкусните ястия, способни с аромата си да възкресят лакомника.

Но кулинарният шедьовър на майстора в кухнята така или иначе винаги отиваше залудо, независимо дали Марий се е върнал за вечеря или не, защото Грания беше хвърлила луди пари за готвача с мисълта, че услугите му ще задоволят апетита и на най-неотстъпчивия последовател на Епикур. Когато съпругът й останеше да вечеря у дома си, той биваше буквално задължен да се тъпче със съселчета, пълнени с гъши дроб, да се възхищава на изискано приготвените пилешки месца, да се оправя с мъка сред всевъзможните екзотични подправки и пикантни сосове, които, ако и да бяха по кесията му, трябваше да се консумират от истински чревоугодник, за да бъдат оценени по достойнство. Както повечето истински воини Марий изпитваше най-голяма наслада да седне на походната трапеза и да потопи залък в купичка грахова чорба. Ако се намереше и някоя мръвка, толкова по-добре, но дори и да се хранеше веднъж на ден, пак не се оплакваше. Защото той се хранеше, за да живее, а не живееше, за да се храни. А това, че след толкова години брак Грания не бе успяла да схване тази му философия, още веднъж доказваше колко несъвместими са двамата с Марий.

Колкото и да не беше привързан към съпругата си, той все пак се чувстваше неудобно при мисълта за постъпката си спрямо нея. Отношението му към Грания винаги се бе определяло до голяма степен от чувството му на вина, задето не е осъществил ни най-малко мечтите й за щастлив и спокоен съпружески живот, изпълнен с детски гласчета и подсладен със семейни вечери; живот, в който централно място щеше да заема естествено Арпинум, но чиято сцена често щеше да се пренася в Путеоли и може би за по една-две седмици годишно в Рим — по време на игрите, провеждащи се през септември.

Но още когато я видя за пръв път и по-късно, когато споделяше брачното ложе с нея, Марий трябваше да признае, че жена му му е толкова безразлична, че и с усилие на волята никога не би могъл да го скрие. Затова дори не си направи труда да я обгради с престорена учтивост и да погали женското й самочувствие с престорена страст. И това не беше, защото Грания му се беше сторила грозна. Напротив, овалното й лице беше доста привлекателно — дори някои можеха да го нарекат красиво — със своите големи очи и плътни, месести устни. Нито пък можеше да я нарече опърничава, след като непрекъснато се опитваше единствено да му угажда. Проблемът беше, че не можеше да му угоди, ако ще и испанска муха да му сипеше в чашата или да му затанцуваше гола на масата.

Чувството за вина у Марий се дължеше именно на това, че колкото и да се мъчеше, той никога не успяваше да открие конкретната причина жена му да не му харесва. Не веднъж и дваж се беше изправял той пред тази главоблъсканица, но така и не бе успял да я разреши, оставяйки Грания в едно още по-болезнено неведение.

В продължение на петнайсет години с похвални усилия тя се бе постарала да запази фигурата си, която между другото не беше никак лоша — пищен бюст, тънка талия, дълги бедра, и да придаде повече блясък на червеникавата си коса, решейки я дълго и продължително на слънцето всеки път, щом излезеше от банята. Прилежно очертаваше меките си, кафяви очи с тънки черни линии стибиум. Грижеше се за това никога да не се поти и да не мирише лошо по време на менструация.

Сега, в тази януарска вечер, когато Марий беше посрещнат от роба на вратата си, всичко у него се беше променило. Най-после беше открил жената, която харесва. С нетърпение чакаше да се ожени и да заживее с нея. Може би ако сравнеше Грания с Юлия, щеше да намери отговора, който му беше убягвал толкова години? И наистина, в един миг очите му сякаш се отвориха. Грания изведнъж се оказа твърде прозаична, твърде простовата, твърде задоволена, твърде еснафка в крайна сметка, за да му харесва. Тя беше идеалната съпруга, но за един провинциален латински земевладелец. Юлия беше аристократка, образована, културна, излъчваща достойнство и умееща да се държи според ситуацията; тя беше идеалната съпруга за един римски консул. Сгодявайки го за Грания, родителите му го бяха готвили да заеме своето място сред латинските земевладелци; това беше тяхната среда и те бяха избрали снаха си според нея. Но Гай Марий беше полетял твърде нависоко, оставяйки далеч зад себе си гнезденцето си в Арпинум. Амбициозен авантюрист, невероятно умен и съобразителен, притежаващ едновременно прагматичното мислене на войника и широкия поглед на стратега, той вече беше постигнал много, но искаше да постигне още повече, особено сега, когато щеше да стане част от семейството на Юлий Цезарите. Юлия беше жената, от която имаше нужда! И жената, която желаеше.