Гай Юлий Цезар го прие в таблиниума, където гостенинът му предаде малък пергаментов свитък, на който беше изписана въпросната сума.
— Постарал съм се възможно най-малко хора да се досетят за какво става въпрос — уверяваше той Цезар, докато последният развиваше документа и се запознаваше със съдържанието му. — Както виждаш, споразумял съм се с банкерите ти да приемат депозита от двеста сребърни таланта на твое име. Ако все пак се намери някой да любопитства кой е истинският вносител на сумата, то за да надуши следите ми, ще му е нужно време, което никой банкер не би изгубил, без да е пряко заинтересован.
— Мисля, че си се попрестарал. Току-виж решат, че парите представляват подкуп! Ако не заемах толкова скромно положение в Сената, нищо чудно някой от банката да съобщи лично на градския претор за неочакваното ми забогатяване — отбеляза Цезар, докато навиваше пергамента.
— Сумата изглежда твърде голяма, за да бъде някаква форма на подкуп — усмихна се Марий — дори и за един консул.
Цезар му подаде ръка и рече:
— Не ми беше хрумвало да изчислявам сумата в таланти. Сега имам чувството, че съм поискал прекалено много. Сигурен ли си, че след този пладнешки обир ти е останало с какво да живееш?
— Разбира се — смотолеви той, който установи, че не е лесна работа да си измъкнеш ръката от тази на един Цезар. — Ако земята, която смяташ да купиш, струва толкова, колкото ми каза, значи съм ти дал четиридесет таланта в повече. Нека те бъдат зестрата за малката ти дъщеря.
— Наистина не знам как да ти се отблагодаря, Гай Марий — пусна най-сетне ръката му Цезар, комуто ставаше все по-неудобно. — През цялото време си казвам, че не продавам дъщеря си, но в момента ми се струва като че ли се заблуждавам относно собствената си искреност. Повярвай ми, Гай Марий, за нищо на света не бих продал някое от децата си! Вярвам, че бракът ви с Юлия ще бъде щастлив и нейните деца ще могат само да се гордеят със своите родители. Вярвам също така, че ще отнасяш с новата си съпруга като с близък човек и ще се грижиш за нея, тъй както се е грижил баща й. — Тонът му вече не беше толкова любезен. Да му бяха дали два пъти по толкова пари, пак нямаше да обели дума за желанието на Марция. Затова вместо да изглежда радостен, той се натъжаваше все повече. За да се прикрие, стана от писалището си, пое свитъка, опитвайки се да изглежда възможно най-невъзмутим, и го прибра в гънката на тогата си, която се връзваше под свободната му дясна ръка, за да образува нещо като джоб.
— Няма да съм спокоен, докато не го депозирам в банката си.
За миг се поколеба, после добави:
— Юлия ще навърши осемнайсет едва през май, но мисля, че не си струва заради това да отлагаме сватбата за средата на юни. Ако си съгласен, можем да заплануваме церемонията още за април.
— Струва ми се приемливо — кимна Марий.
— Бях го решил още преди да дойдеш — заобяснява бащата, надявайки се с приказките си да премахне неудобството, което се беше създало между двамата. — Много е неприятно, когато едно момиче се е родило в единственото време на годината, което се смята за предвещаващо злощастен брак. „Макар че защо точно късната пролет и ранното лято трябва да носят лош късмет, не ми е никак ясно“ — замисли се той, но скоро забрави това си мрачно настроение и се запъти към вратата. — Ти почакай тук, Гай Марий, ей сега ще ти пратя Юлия.
Сега дойде ред на Гай Марий да кърши ръце от притеснение. В малката, но спретната стаичка го обземаше неприятното чувство на страх от нещо, с което няма да му е по силите да се справи. Как се надяваше момичето да не го приеме прекалено хладно! Поне малко да й се беше понравил! Вярно, нищо в поведението на Цезар не му подсказваше, че сделката между двама им се извършва без съгласието на дъщеря му, но той твърде добре знаеше за онази дистанцираност, дори антипатия, с която двама души могат да се отнасят един към друг, без никога да я назоват на глас. А Марий усещаше дълбоко в себе си, че му се иска Юлия да го приеме изцяло и без задръжки. И все пак как би могло момиче като нея да допусне доброволно до себе си човек, който не само че произхожда от среди, напълно чужди на нейните, но и не може да я спечели нито с красота, нито с младежка жизненост? Колко ли сълзи е проляла бедната девойка, когато е научила от баща си какво й се готви? Дали вече тайно не е зарекла любовта си за някой млад аристократ, който обаче в името на семейния интерес трябва да потъне в забрава? Италийски простак, незнаещ думичка гръцки — беше ли това достойна партия за една Юлия!
Читать дальше