Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

При тези си думи Юлия изведнъж се смути и млъкна.

— Юлия! — не можа да се сдържи Цезар, който се оказа неподготвен за подобно словоизлияние от страна на дъщеря си. — Та ти наистина си го харесала!

— Да, тата — потвърди тя, без да разбира още за какво точно става дума.

— Това може само да ме радва, защото скоро ще се омъжиш за него — сепна я Цезар, забравил съвсем дипломатичността, с което се славеше.

Юлия запримига, сякаш не вярваше на ушите си.

— Наистина ли?

— Наистина ли? — смаяно изрече Марция.

— Да — отговори той и най-после благоволи да седне.

— И кога стигна до това решение? — запита отново съпругата му със заплашителна нотка в гласа си. — Че къде е виждал Марий дъщеря ни, за да я иска?

— Не той поиска Юлия — заоправдава се Цезар, — а аз му я предложих. Нея или Юлила. Затова го поканих на вечеря снощи.

При тези му думи Марция го изгледа изпитателно, сякаш започваше да се съмнява дали съпругът й е с ума си.

— Ти си предложил дъщерите ни на един нов човек, който при това спокойно би могъл да им е баща? — Вече не щеше и съмнение, че се е ядосала.

— Точно така.

— Защо?

— Предполагам си чувала кой е той?

— Да, много добре знам кой е!

— И ти е известно, че е един от най-богатите хора в Рим?

— Да!

— Вижте, момичета — започна да обяснява на жена си и дъщеря си Цезар, сякаш не правеше особена разлика между двете, — много добре знаете в какво положение сме изпаднали. Четири деца, но без нужните пари и собственост, което и да е от тях да започне самостоятелния си живот така, както бихме желали. Имаме двама сина, които заради потеклото си и заради собствените си качества биха могли да извървят целия път до върха, и две дъщери, които с потеклото и красотата си биха могли да си спечелят любовта на всеки. Но нямаме пари нито за политическа кариера, нито за прилична зестра.

— Така е — глухо отвърна Марция. Тъй като нейният баща беше умрял, преди да й е дошло времето за женитба, децата от първия му брак се бях постарали със съдействието на нарочените за изпълнители на завещанието му да й оставят в наследство кажи-речи нищо. Гай Юлий Цезар се беше оженил за нея по любов и понеже тъй и тъй зестрата й не струваше, в семейството й на драго сърце се бяха съгласили с избраника й. Да, двамата със съпруга й се бяха оженили по любов, която ги беше възнаградила с щастие, спокоен живот, три прекрасни, образовани деца и една красавица. Но през цялото време Марция не беше спряла да се упреква, че ако не е била тя, Цезар е щял да си намери далеч по-добра партия.

— Гай Марий има нужда от жена сред патрицианското съсловие, по възможност от фамилия като нашата, славеща се със своята неопетнена дигнитас. Трябваше да го изберат за консул още преди три години, но Цецилий Метелите направиха всичко възможно да му попречат. Като нов човек, женен за скромна съпруга от Кампания, той не разполагаше с нужните връзки, за да им се противопостави. Нашата Юлия обаче ще накара цял Рим да вземе Гай Марий насериозно. Тя ще повдигне обществения му авторитет, ще му донесе дигнитас, на каквато досега не се е радвал и от това тежестта му сред римските сенатори ще се увеличи хилядократно. В замяна на това Гай Марий обеща да поеме на свой гръб всичките ни финансови тегоби.

— О, Гай! — възкликна Марция и заплака от вълнение.

— О, татко! — на свой ред се обади Юлия, изведнъж изпълнена с непозната радост.

Цезар усети, че гневът на жена му се е изпарил за миг, а усмивката, изписала се на устните на дъщеря му, съвсем го успокои.

— Забелязах го онзи ден на церемонията по случай встъпването в длъжност на консулите. Сега ми изглежда доста странно, но всъщност до този момент почти не му бях обръщал внимание, дори по времето, когато беше претор или се кандидатираше безуспешно за консул. Но на Нова година… може би няма да преувелича, ако кажа, че сякаш изведнъж прогледнах. В един миг осъзнах , че това е велик човек, че Рим ще има нужда от него. Сам не знам как стана, но си рекох, че е мой дълг да му помогна, като в същото време помогна и на самия себе си. Когато двамата с него влязохме рамо до рамо в храма, вече бях взел решението си. Нямаше да сгреша, ако поне бях опитал, затова и го поканих на вечеря.

— И наистина ти си му предложил дъщеря си, а не той я е поискал от теб? — за всеки случай попита Марция.

— Точно така.

— Значи тревогите ни са вече минало?

— Да — рече убедено Цезар. — Гай Марий може и да не е роден в Рим, но според мен той е човек с чест и достойнство. Вярвам, че ще изпълни поетите задължения.