Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

— И какви са те? — попита прагматично мислещата майка, която вътрешно съжаляваше, че не си е взела сметалото.

— Още днес ще ни донесе в брой четири милиона сестерции, с които да купим владението в Бовиле. Това означава, че младият Гай ще има достатъчно земи, за да може на свой ред да влезе в Сената, а Секст ще може спокойно да се разполага с цялото ми наследство. Марий ще съдейства и на двамата ни синове да бъдат избрани за едили. Ще им помага навсякъде и във всичко, за да успеят, щом им дойде времето да станат и консули. И въпреки че точно този въпрос забравихме да го обсъдим по-подробно, ще осигури твърде прилична зестра за Юлила.

— А какво ще направи за Юлия? — попита малко рязко Марция.

Цезар я погледна неразбиращо.

— За Юлия? С какво повече може да й помогне от това да се ожени за нея? В крайна сметка няма да плаща зестрата, която тя трябва да му донесе. Мисля, че и така достатъчно ще се охарчи, за да я има за жена.

— Обикновено момичетата задържат част от зестрата си за себе си, за да си запазят известна финансова самостоятелност и след сватбата. Представи си, че някой ден се разведат. Вярно, че повечето глупачки предоставят цялата зестра на съпрузите си, но това далеч не важи за всички жени. А също така, ако един брак се разтрогне, мъжът трябва да даде точна сметка за какво е използвал полученото при сватбата. Настоявам Гай Марий да осигури зестра и за Юлия. Иначе тя не би била изобщо осигурена срещу евентуален развод — настояваше Марция, явно без никакво намерение да отстъпва.

— Марция, не мога да искам повече от човека! — чудеше се как да й отговори Цезар.

— Страхувам се, че ще трябва да го сториш. Дори съм изненадана, че ти самият не си сетил за това, Гай Юлий — въздъхна уморено съпругата му. — Не знам защо се е приело, че мъжете притежават по-голяма дарба за сметки и дела от жените! Според мен е точно обратното. А ти, скъпи съпруже, стане ли въпрос за пазарлък, си най-мекушавият човек, когото познавам! В крайна сметка именно Юлия ще е причината за нашето благополучие, а точно тя ще остане без всякакви гаранции за бъдещето си.

— Признавам, че си права, скъпа — смутено отвърна Цезар, — но наистина не виждам как ще си отворя устата за още!

През цялото време Юлия гледаше ту баща си, ту майка си и не обелваше дума. Разбира се, не за пръв път ставаше свидетел на пререкания между тях, но никога преди не се беше случвало тя да е в центъра на спора. Не й беше никак приятно да присъства на подобен разговор, затова реши час по-скоро да се опита да ги успокои:

— Добре, добре, и двамата сте прави! Аз сама ще попитам Гай Марий за зестрата си; няма от какво да се страхувам. Той ще ме разбере.

— Юлия! Наистина ли искаш да се омъжиш за него? — зяпна я удивена Марция.

— Разбира се, че искам, мамо. Намирам го за прекрасен човек!

— Но момичето ми, та той е трийсет години по-стар от теб! Няма да си се усетила, и току-виж си останала вдовица.

— Младежите са ми много по-досадни, отколкото мислиш. До един ми напомнят за братята ми. Винаги бих предпочела да се омъжа за някого като Гай Марий — отвърна спокойно дъщеря й. — Обещавам, че ще се държа както трябва с него. Той ще ме обикне и никога няма да съжалява за парите, които е дал за мен.

— Невероятно! — изрече на висок глас Цезар, без да стане ясно за какво точно говори.

— Не бъди толкова изненадан, тата. Скоро ще навърша осемнайсет, давах си сметка, че сигурно ме готвиш за някого, и трябва да си призная, че живеех в истински ужас при мисълта какъв може да ми се падне. Снощи, когато се запознах с Гай Марий, първото, което си казах, беше: „Няма ли да е прекрасно, ако баща ми ми намери годеник като него“ — изчерви се Юлия. — На пръв поглед той по нищо не прилича на теб, тата, но всъщност двамата сте толкова еднакви — честни, искрени и мили.

Гай Юлий Цезар се спогледа с жена си.

— Не е ли прекрасно, когато един родител открие, че искрено харесва детето си. Да обичаш децата си е нещо естествено, но да ги харесваш? Това е право, за което всеки трябва да се бори, преди да го спечели.

Перспективата да води поотделно два разговора с жени в един и същи ден, изнервяше Гай Марий повече от гледката на вражеска армия, десетократно по-многобройна от неговата. Първо трябваше да се срещне с бъдещите си съпруга и тъща, а след това да се срещне за последен път с настоящата си жена.

Предпазливостта изискваше първо да се види с Юлия и чак след като се увери, че не са възникнали някакви непреодолими пречки, да съобщи за решението си на Грания. И така в осмия час на деня — сиреч в късния следобед — той отново потропа на вратата на Гай Юлий Цезар, облечен този път в представителната си тога с пурпурен ръб. Разбира се, обещанието му, че ще донесе четирите милиона сестерции в брой, беше чиста метафора. Един милион сребърни денарии щеше да тежи повече от пет тона, или сто и шестдесет таланта, което предполагаше, че ще са нужни сто и шестдесет души за пренасянето им. Вместо това беше далеч по-удобно Гай Марий да се въоръжи с най-обикновен документ.